Майкъл Конъли - Кръв

Уинстън кимна. Маккейлъб се върна на стола си.

— Пропусна копчето за ръкавели на Доналд Кениън — каза тя. — От истинско сребро във формата на долар.

— Не знаех за него. Обзалагам се, че Невънс, Улиг и онзи задник Аранго направо са подскочили, когато са намерили пликчето.

— Надуха се, така е — кимна Уинстън. — Ужасно се зарадваха.

— Но ти не.

— Не. Беше прекалено лесно.

Известно време двамата помълчаха.

— Знаеш ли, Тери, не ми изглеждаш много загрижен, че на яхтата ти са били открити улики, които те свързват с три убийства. Да не споменавам очевидния мотив, който си имал. — Тя кимна към гърдите на Маккейлъб. — Искаш ли да ми кажеш защо?

Маккейлъб облегна лакти върху коленете си. Така лицето му изцяло попадаше под светлината на лампата.

— Всичко е било подхвърлено, Джай. Шапката, обецата, всичко. Снощи някой се вмъкна тук. Не е взел нищо. Така че трябва да е оставил нещо. Имам свидетели. Опитват се да ме изкарат виновен. Не зная защо, но всичко е инсценировка.

— Хм, ако си мислиш за Болотов, можеш да го забравиш. Той е в затвора във Ван Нюйс от събота следобед — закарал го е отговорникът по условното му освобождаване.

— Не, не мисля за Болотов. Той е чист.

— Това определено звучи като друга мелодия.

— Събитията свалиха подозренията от него. Спомни си, аз смятах, че грабежът, по времето на който е бил откраднат онзи „ХК П7“, е негова работа. Оттук и подозрението в убийството на Кордел и Торес. Но грабежът е бил извършен през декември, точно преди Коледа. Сега прибави случая Кениън. Бил е убит с „П7“ през ноември. Така че това не може да е същият пистолет, даже да го е откраднал Болотов. Той е чист. Но все още не зная защо така идиотски ми се нахвърли и избяга.

— Ами, както сам каза, навярно спокойно може да е извършил онзи грабеж по Коледа. Ти си отишъл там, разговарял си с него, думите ти са му прозвучали така, като че ли се готвиш да му стовариш няколко убийства. И той е избягал. Това е всичко.

Маккейлъб кимна.

— Какво ще стане с него?

— Шефът му ще оттегли жалбата си в замяна на овъзмездяване за счупения прозорец. Това е. Днес ще го изслушат и ще го освободят.

Той отново кимна и сведе поглед надолу към килима.

— Така че забрави за него, Тери. Какво друго имаш?

Маккейлъб напрегнато я погледна.

— Близо съм. Остават ми още една-две стъпки и ще събера цялата мозайка. Сега зная кой е убиецът. И след още няколко дни ще науча кой го е наел. Имам имена, списък на заподозрени. Сигурен съм, че човекът, когото търсим, е в списъка. Довери се на инстинкта си, Джай. Можеш да ме арестуваш и да обереш лаврите, но ще сгрешиш. Накрая ще успея да го докажа. Но междувременно ще изпуснем възможността, която имаме сега.

— Кой е убиецът?

Маккейлъб се изправи.

— Трябва да си взема чантата. Ще ти покажа.

— Къде ти е чантата.

— В една от сушилните в пералнята. Скрих я там. Не знаех какво може да очаквам тук.

Тя се замисли за миг.

— Ще ида да я донеса — каза той. — Не се безпокой, лекарствата ми остават тук. Няма да избягам. Ако не ми вярваш, ела с мен.

Тя му махна с ръка.

— Добре, върви. Ще те почакам.

На път за пералнята Маккейлъб срещна Бъди Локридж, който носеше кожената чанта.

— Всичко наред ли е? Каза ми да я взема, ако видя някой да идва при теб.

— Всичко е наред, Бъди. Поне така ми се струва.

— Не зная какво ти е казала тази, но днес и тя беше тук с другите.

— Зная. Но мисля, че е на моя страна.

Маккейлъб взе чантата и тръгна обратно към яхтата. Вътре включи телевизора и зареди касетата от „Шърман маркет“. Превъртя записа на бързи обороти и видя как убиецът влиза, застрелва Глория Торес и собственика и после изчезва. След това се появи Добрият самарянин и Маккейлъб превключи видеото на нормални обороти. В момента, в който мъжът вдигна поглед от тялото на Глория, той натисна паузата и образът замръзна.

Маккейлъб посочи към него.

— Ето. Това е твоят убиец.

Тя дълго гледа към екрана. Лицето й не издаваше нищо.

— Добре, кажи ми защо.

— Заради хронологията на събитията. Аранго и Уолтърс изобщо не са разглеждали случая като нещо повече от обикновен грабеж. Наистина изглежда така — кой би могъл да ги обвини? Но са пропуснали много неща. Не са си направили труда да разработят или да проверят хронологията на събитията. Приемали са всичко за чиста монета. Но между времето на убийството, което се вижда на записа, и моментът, в който Добрият самарянин е позвънил в комуникационния център, има противоречие.