Христо Пощаков - Творчески експеримент

Люсифор, известен някога сред колегите си като Люсифор Велики, бе изпаднал в творческа криза. Напоследък сценаристите от Главното студио насмешливо подмятаха: „Как си Люси?“, „Добре ли вървят работите?“ или: „Още ли креташ Люси?“, което най-много го дразнеше. Задаваха и други тъпи въпроси, пропити от сарказъм и явна недоброжелателност, които го принуждаваха да се движи с все по-увиснала опашка. Чувствуваше се олекнал, копитата му се плъзгаха по някаква нездрава основа. Някъде в основата на рогата му се загнезди неприятна болка — впита като кърлеж в мозъка, остра и подлудяваща.

Работите наистина не вървяха, творческият му гений едва мъждукаше. Реализацията на последният сценарий — „Голямото избухване“, претърпя пълен провал. Безбройните разумни зрители от невидимия свят бяха прекъснали хроновизионната връзка, след това обхванати от безпределна скука бяха сменили канала. Рейтингът катастрофално се търкаляше към дъното на собствения му ад.

Директорът на продукция Сагарот го заплаши с уволнение, но се сети за предишните му заслуги към студиото и му предостави последна възможност. Люсифор се трогна от Великото Му Великодушие, тъй като в близкото минало бе постъпил доста подло спрямо Него. Беше се опитал да придобие контролният пакет акции на Главното студио с цел да го измести от директорския пост, ала начинанието му бе завършило с пълен провал.

Разумните същества от невидимият свят жадуваха за развлечения, душите им се носеха из различните зони на нематериалното пространство, сливаха се с различните канали на хроновизията и получаваха търсените емоции. Оставаха или преситени, или незадоволени. Понякога Главният Продуцент се сърдеше, гневът му разрушаваше декори на галактики и вселени и често на мястото им оставаха многобройни черни дупки. Сценичните работници едва смогваха да ги почистят, а това притеснялаше Люси и доста от колегите му, изпаднали в неговото положение.

Нещастният сценарист трябваше да измисли нещо ново и оригинално, беше напълно наложително. И Люсифор изгуби последните остатъци от спокойствие. Една след друга идеите пърхаха в съзнанието му, после угасваха — като звезди в новосъздадена галактика, които едва родени бързат да избухнат, за да се свият безнадеждно и да умрат. Самата идея за създаване и изчезване на галактики бе поизгубила свежестта си, елементите на пищност и показност вече не трогваха зрителите. Може би беше нужно нещо не толкова грандиозно, а ограничено в рамките на малка планета? Звучеше абсурдно, но…

„Какво си помислих? — почеса се Люси над основата на опашката си, после разнищи термина «абсурдно». — Разбира се, замисълът е прекрасен — продължи редът на мислите му. — Ура! Абсурд, който да противоречи на здравия разум!“ — възкликна собствената му същност, а рогата му сякаш трепнаха от радост. Обхванат от еуфория, духът му бързо обходи няколко пространствени измерения, после отново се завърна там, където трябваше да се намира.

— Какво си донесъл? — посрещна го Сагарот намръщено, без да му каже „Здрасти!“.

— Нов сценарий.

— Носиш ли резюме? Не разполагам с много време.

— Ще го направя устно. Бързо, кратко и точно.

— Давай тогава — все пак прие Сагарот.

— Главната концепция е създаване на изкуствени същества от полуразумен тип притежаващи известен процент свободна воля, който може да бъде коригиран, съгласно програмата съставена от мен. Към сценария прилагам и скици на бъдещият им външен вид. Процентът свободна воля ще ги подтикне да подпомагат сами развитието на действието. Обещавам интересен и дълъг сериал, предназначен да постави в недоумение всички хроновизионни зрители. Полуразумните ще бъдат заобиколени от множество същества от слаборазумен и съвсем неразумен тип, които ще пъплят по основния декор.

— Изглежда интересно — промърмори без много ентусиазъм Директорът. — И все пак, какъв е основния замисъл?

— Пълната алогичност на действията на полуразумните. Театър на абсурда или негов аналог, а аз съм създателят му — гордо заяви Люсифор.

— Носиш ли план-сметка за бюджета на продукцията?

— Ето я! — угоднически изрече Люси и му протегна светещо кълбо от лептони.

Сагарот го пое, мигновено усвои поднесената информация и отново се намръщи.

— Добре си помислил по разходите на декора, снабден с океани, планини, реки и така нататък. Но създаването на толкова много слаборазумни и съвсем неразумни, да оставим настрана полуразумните, заема половината от бюджета. От последните си предвидил двайсетина милиарда бройки, увлякъл си се в числеността.