Христо Пощаков - Творчески експеримент

По едно време разумните от невидимия свят се почуствуваха отегчени и ужасени. Това стана след като полуразумните изобретиха неутронно и психотронно оръжие, което бе опасно дори и за зрителите на хроновизията. И в един миг, защото в пространствено-временния континуум в който се намираха съществуваха само мигове, те възнегодуваха.

— Стига! — излъчи първото разумно същество и изключи канала на абсурдното предаване.

— Стига толкова! — изкрещяха по телепатичен път останалите зрители и на субатомното табло на Директора на продукцията се появиха безброй червени отражения.

Рейтингът на сериала бе спаднал катастрофално.

— Прекратявай предаването — нареди Сагарот на Люси. — Отново се провали, а и шейсетина хиляди серии са напълно достатъчни.

— Добре, шефе — умърлушен се съгласи сценаристът. — Дай ми възможност за излъчване на една последна, все пак трябва да довърша започнатото.

Директорът пренебрежително потъмня, но стана ясно, че дава съгласието си. Подвил опашка, сценаристът се върна в студиото и даде последни напътствия на режисьора — доста талантлив тип, който въпреки досегашния успех на продукцията бе останал в сянка. Програмистите също се разтичаха, тракаха с копита и даваха напътствия на операторите, които веднага отправяха команди към суперкомпютъра, поставен в пространството в точката на либрация, някъде между двете основни небесни тела на декора.

Системите за анти-ракетна защита на полуразумните бяха парализирани. Първият оператор засне действията на дежурния в бетонното помещение, разположено на двеста метра под повърхността на декора и натискането на червеното копче бе забелязано от малкото останали хроновизионни зрители. После още няколко дежурни в няколко доста отдалечени един от друг бункера също натиснаха други червени копчета. Ракетните силози отвориха гърлата си и след пет минутно потвърждение дългите тела на стрелите на смъртта полетяха към различни точки на декора.

Скоро той бе осветен от блясъка на хиляди слънца. Бушуващите ядрени сили го разцепиха на няколко парчета, които се блъскаха помежду си, докато се разпръснат в космоса. Панорамните кадри бяха доста внушителни.

— Какво е заглавието на последната серия — попита впечатлен Директорът на продукцията.

— Армогедон — отвърна доволно Люсифор.

— Да ти призная, и аз навремето имах такъв творчески замисъл — снисходително внуши Сагарот. — На младини бях ентусиаст като тебе. Но като следих сериите, вече нямам желание за такъв творчески експеримент.

© 1997 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/1745)

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48