Христо Пощаков - Творчески експеримент

— Какво ще предложите, тогава? — попита виновно засрамения сценарист.

— Насочи се към пестеливост — наставнически го посъветва Директорът. — Да не би да си въобразяваш, че продукцията ще се продаде за кой знае колко информационни единици?

След това мъдро назидание Сагарот се замисли, основната му структура интензивно повиши сиянието си и се превърна в синтезирана мисъл.

— Мога да ти дам съвет — внуши тя. — Заложи в програмата всичи съвсем неразумни, слабо разумни и полуразумни същества да се РАЗМНОЖАВАТ, излиза значително по-евтино. Добре, пристъпвай към реализация — добави. — Хроновизионните зрители никога не са бързали да се пристрастят към някоя съмнителна продукция.

След като за около няколко милиарда години основния декор беше приготвен, изглеждаше красив и над него грееше истинско слънце. Неразумните само за десетина милиона години се размножиха в безброй различни по вид същества, след тях се появиха слаборазумните. Един ден от тях произлезе и първата двойка полуразумни. Люси често ги посещаваше в инкубационната площ, предназначена за тях, радваше се на творението си и обичаше да им дава съвети, свързани с неговата програма. По-малкото и по-красиво същество често капризничеше, и проявяваше рядък инат, но Люси един ден се справи с него. По-голямото същество бе по-послушно, но въпреки изявените си мускули и голямата окосменост, изглежда напълно бе обсебено от половинката си. Скоро по-малкото същество го принуди да опознае греха и най-сетне програмата на сценария заработи с пълна сила. Според замисъла си, Люси ги изгони от инкубационната площ, където те досега си живееха безгрижно. Новата околна среда — по-сурова, неприветлива и безпощадна, трябваше да стимулира процента свободна воля, заложен в тях.

Сериалът беше започнал, полуразумните същества се намираха в стадий на размножение, обкръжени от безброй враждебно настроени слабо разумни и съвсем неразумни. Половината от тях служеха за храна на останалата половина, а видът им беше различен. Някои имаха корени или листа, други плуваха във водата, трети имаха козина или шипове бяха голи или люспести, плъзгави или грапави, изобщо добре изработени според творческата фантазия на сценариста.

Още от самото начало на изгонването си от инкубационната площ по-едрото полуразумно бързо се бе адаптирало в новата обстановка. След като бе усетило глад, беше повдигнало от земята солиден камък и го бе стоварило върху главата на кротко пасящото трева най-близко слабо разумно. Доволно от лесната си плячка, то я бе разкъсало със зъби и после бе дало знак на половинката се да се присъедини към пиршеството.

Люси доволно почесваше основата на опашката си. Хроноканалът му редовно излъчваше, безбройните хронозрители попадаха на честотата му и запленени от нещо невиждано досега, фиксираха настройката си към него. Числото им непрекъснато се увеличаваше, рейтингът на предаването непрекъснато нарастваше

След още няколко милиона години полуразумните същества бързо се размножиха, после се разделиха на два вида: едните с къси крака, ниски чела и много космати, другите с дълги крака, гъсти коси и високи чела. Докато вторият вид сравнително бързо изби първия, в него вече се бяха формирали няколко раси с различна по цвят кожа. Отначало те равностойно се избиваха помежду си, после по-светлокожите започнаха да доминират над по-тъмнокожите. С течение на времето, те създадоха гигантски държавави и империи, обхванати от манията всички останали да им се подчиняват.

С помощта на програмата на Люси, светлокожите придобиха приповдигнато самочувствие, което им пречеше да постигнат единство помежду си. По-високият им технологичен напредък не им пречеше да останат полуразумни.

Зрителите от невидимия свят следяха все по-напрегнато сериала по хроновизията. Броят им продължаваше да расте и всяка следваща серия ги оставяше все по изумени от развоя на действието. Люси отново стана Люсифор Велики, информационните таксови единици се вливаха в непрекъснат поток в касата на Главното студио. Директорът на продукцията доволно надуваше структурите си и все по-ярко блестеше.

Полуразумните същества от декора създадоха световни системи за комуникации и няколко военни пакта. Някои от тях се разпадаха, за да се създадат нови. Изобретените изтънчени видове оръжия вече заплашваха да унищожат създадения декор. В пространството около него кръжаха шпионски спътници, а числото на ракетите с ядрени бойни глави бяха достатъчни за съсипването на още няколко декора. Полуразумните същества се размножиха и почти достигнаха цифрата, заложена в първоначалния бюджет на сценария. Сценичната площ едва осигуряваше прехраната им. Гигантските формации на свръхградовете едва се забелязваха под пелените от смог, неразумните същества масово измираха, а температурата на газовата обвивка на декора непрекъснато се покачваше, с цел да унищожи всички участници в сериите. Междувременно средствата за взаимното им избиване непрекъснато се усъвършенствуваха.