Христо Пощаков - Големият шанс

Докато слушаше, долната челюст на Масабад Барбу увисна, ала намери сили да проговори:

— Хубави нещица ми предлагате. Ако все пак се съглася да издържа на някое от тях, с какво ще търгувате?

— Абсолютно с всичко, което те интересува. Цялата планета ще бъде твоя. Сега по-добре да те оставим, за да решиш какво си избираш — изрече Мижд с най благожелателния тон, на който беше способен.

След последната реплика, туземците се сбогуваха учтиво и тръгнаха към примитивните си жилища. Масабад постоя няколко минути, после побеснял от яд се отправи към „Виктория“, вмъкна се във входния люк, затвори го след себе си и се настани на пилотското кресло. Не му оставаше друго, освен да докосне сензора за старт.

Високият абориген изпрати с поглед излитането на кораба, влезе последен в колибата и затвори след себе си грубо изработената й врата. Средният на ръст негов съплеменник вече се превиваше от смях, а малкото туземче обикаляше около него в дивашки танц. След като пристъпът му премина, все още ухиления човек се обърна към влезлия:

— Е, Джим, и този го изпратихме за зелен хайвер! Ама добре го изработихме, нали?

— И този път се получи, Джони. Ако бяха пристигнали две по-млади търговки, работата можеше да получи и друг обрат. За жалост, търговията е все още мъжка професия. Вече можем да махнем реквизита, брат ми.

Те свалиха поличките, каските с рогата и изкуствените опашки, и се отправиха към банята, за да измият кафеникавата минерална боя от телата си.

— Татко, какво е това търговия? — попита малкият Мартин, между две лапания на вода от душа, пригоден от стар железен варел.

— Означава да купуваш и да продаваш нещо, или да правиш размени. Води началото си от Земята, после се е разпространила в космоса. Социалната система, която и до днес съществува в овладените от човека светове, позволява всичко да се придобива с пари. Само социолозите могат да гадаят дали те някога ще изчезнат. Колкото и да сме се усамотили, засега и ние зависим от тяхното получаване.

— Нали са онези малки красиви кръгчета, които приличат на компакт- дискове. Дето са скрити в куфарчето под леглото в другата колиба ли?

— Да, вече не се съмнявам, че си преровил всичко. Само че кръгчетата, които си видял са информационни носители, а истинските пари се намират по сметки в различни галактически банки.

— Мисля, че разбрах нещо — каза детето. — Но не съвсем.

— И това ще стане. Скоро ще пораснеш — успокои го Джим.

— Как ще озаглавим заснетия спектакъл, който довечера ще изпратим в мрежата? — попита го Джони.

— „Посещение при дяволите от Марабела“.

— Програмният директор на „Смешни измами“ сигурно ще остане доволен. Ще получи поредната покъртителна история, предадена от една малко известна планета. Да ти призная, толкова свикнах с нея, че не ми се иска да я напускам. Ако уредиш идването на някоя друга асистентка, ще искам да остана тук за вечни времена. И ти, и Мартин се нуждаете от женски ласки, независимо от факта, че бившата ти жена ви заряза.

— Ще видим — отвърна уклончиво Джим. — Ако работата върви все така добре, може и това да стане.

Джони внезапно се сети за глупавите физиономии на туристите, които бяха изиграли през миналата седмица и отново започна да се тресе от смях.

Масабад отново бе увиснал на стационарна орбита с ясната мисъл, че в цивилизованите светове, не го очакваше никой друг освен кредиторите. Но вродената му съобразителност подсказваше, че в направеното посещение се нещо не бе наред. Той отново изстреля сондата към планетата и я насочи към платото, после я накара да увисне над него и включи оптиката й на максимално увеличение. На около триста метра от колибите се издигаше скала с доста подозрителна форма, която едва сега привлече вниманието му. Свободният търговец започна да опипва повърхността й метър по метър. Новото съмнение го подтикна да премине към лъчево сканиране. Във вътрешността на продълговатия блок се появи съвсем правилен тъмен силует, върху който се забелязваха някакви очертания. Масабад регулира фокусировката и на екрана пред очите му се появи ясен надпис: „Марабела“. Скалата беше замаскиран космолет от по-висок клас от неговия. Той нареди на сондата да се върне и продължи да премисля перипетиите по пребиваването си на това иначе доста привлекателно място. Мижд, Ножд и Нитрам. Търговецът се плесна по челото от внезапната догадка. Бяха Джим, Джон и Мартин, прочетени в обратен ред, а Допсог ставаше Господ.