Христо Пощаков - Големият шанс

— Ще записвам думите ви — каза той и тикна пръст в лъскавата кутия.

— Ще записвам думите ви — повториха туземците в хор.

„Тези копелета са учудващо умни“ — констатира търговецът и започна с отдавна втръсналия му езиков ритуал.

— Масабад — тикна той пръст в гърдите си.

— Мижд — рече големият туземец и повтори жеста му.

— Ножд — престави се средния по ръст.

— Нитрам — изписка малкото туземче.

„Работата тръгна добре — помисли пристигналия. — Изглеждат дяволски съобразителни“

Пантомимата, придружена от звуци продължаваше вече половин час. В работа бяха влезли движения, посочване на птици, колиби, телесни части, камъни и изобщо всичко, което можеше да се покаже и онагледи със звуковото му значение. Когато стигна до глаголните форми, Масабад усети, че се изпотява. Туземците нямаха представа за времената, а езикът им сякаш бе лишен от граматична структура. Беше невъзможно да го проговори.

Високият туземец изглежда отгатна състоянието му, приближи се и съчувствено го потупа по рамото. Той посочи кръглият предмет върху подноса, отчупи парче от него, пъхна го в устата си и добродушно го задъвка. Търговецът се престраши и реши да изпълни подканата, и без това бе усетил глад. След малко аборигенът откачи увисналата върху поличката му подобие на манерка, направена от голяма черупка на някакъв плод, отвори затъкнатия й с парче дърво горен отвор и я поднесе към устата си. След като отпи глътка от съдържанието й, той я подаде на Масабад.

Течността, която се вля в устата му имаше вкус на превъзходно вино. „Туземците не са толкова глупави, колкото изглеждат на пръв поглед — помисли търговецът. — Както е тръгнало, сигурно ще се разбера с тях“.

Високият туземец протегна ръка, доближи пръст до устните му и след това го тикна в ухото си.

— Мижд — Масабад — рече той.

Опитът на пристигналия бързо му подсказа, че след като не е в състояние да изучи местния език, туземецът иска да научи неговия.

Новата пантомима продължи още половин час. По едно време Мижд протегна длан към словоохотливия си учител, накара го да спре да ръкомаха и каза:

— Дотук било добре. Сега Масабад само говори, без да посочва предмети, а ние слуша внимателно. Приказва много и ние съвсем научим негов език.

Свободният търговец го изгледа изненадано и съвсем отпусна езика си. Кой знае защо започна да описва нерадостното си детство, после премина на случки от търговската практика, накрая смени темата с дълго и обширно изложение на взаимните изгоди от бъдещият търговски обмен и за ползата от установяването му.

— Достатъчно, Масабад. Вече можем да се разбираме отлично — прекъсна го Мижд на превъзходна космолингва. — Тук сигурно ще се намери нещо, което да подлежи на търгуване, но ние сме дълбоко религиозни и вярваме в предзнаменования. За да установим исканите от теб отношения е необходимо да те подложим на изпитанието, наречено „Изпитание на добрите намерения“. Предполагам, че ще го издържиш.

— В какво се състои то? — попита търговецът доста изненадан.

— Извънредно е просто и се прави по твой избор. Например запалваме огън, поставяме голям котел с вода и когато тя заври, те пускаме в нея. Ако издържиш, докато преброя до триста, това означава, че великия Допсог те е надарил с много добри намерения и с теб може да се търгува. Разбира се, изпитанието е на доброволен принцип. Никой не може да те застави да го направиш.

— Има ли други, различни от него? — запита Масабад с мрачно изражение на лицето.

— О, да, много. Ако желаеш, можеш да скочиш от „скалата на спасението“ — посочи той почти отвесния каменен склон, недалече от колибите, който се извисяваше на стотина метра над повърхността на платото. — Останеш ли жив и без счупени крайници, веднага ще стане ясно, че волята на Допсог е на твоя страна. Или например да приемеш тази вечер те закачим да висиш с главата надолу под някое дърво. Ако на сутринта още мърдаш, със сигурност ще се убедим, че висшето същество те закриля и иска да търгуваш с нас. Можеш да избереш и нещо по-различно. Да те да заровим в мравуняк на отровни крили, които са неколкократно по-хищни от земните огнени мравки или да потопим главата си във ведро с вода и да издържиш без въздух докато преброя до петстотин. И в двата случая трябва да оцелееш. Но щом преминеш успешно през някое избрано от теб изпитание, ние ще се уверим, че си белязан от Великата сила и вече разполагаш с Голямото благоволение. Мисля, че последното от предложените е най-лесно, но можем да измислим и други.