Ако Терлан не беше попаднал в торбата, историята щеше да свърши дотук и щеше да звучи тъжно. Но въпреки обвиненията на Рокорон, той прояви учудваща съобразителност, която по-късно го издигна в очите на много космически цивилизации и го направи прочут. Въпреки уплахата, той не изпусна копието си и по-късно, след като бе изваден от торбата, измит на силна струя вода и поставен върху замръзналата мазнина в тигана на личния готвач на адмирала, не изгуби самообладание. Напротив, високата му интелигентност подсказа смисъла на предстоящото действие и го накара с няколко мълниеносни движения да начертае три геометрични фигури. Отначало готвачът не повярва на очите си, но после, едва ли не в последния фатален момент успя да го извади от почти разтопеното масло.
И до днес се спори кой от двамата има по-големи заслуги в реализирането на контакта, но съм сигурен, че абрахорският народ винаги ще си спомня за Терлан с чувство на благодарност. Впоследствие неговите достойни представители се оказаха чевръсти и възприемчиви, способни да попиват знания наистина като гъби. Абрахорците се оказаха незаменими при провеждане на ремонт на космически кораби. Благодарение на малкия си ръст, те с лекота се завираха в най-тесните отвори на хипердвигателите, пълзяха с радост по кабелните тръби, бързо и качествено отстраняваха всяка повреда. Звучи невероятно, но за съвсем кратък срок на обучение, те се чувствуваха в корема на всеки компютър като у дома си.
Но нека да се върна към предишните събития, за да разкажа как завършиха. След необичайното установяване на контакт, двете страни напрегнато поработиха и бързо постигнаха разбирателство. Рокорон се върна при парчето пръст между камъните, успя да излови и възпита леко подивелите по време на отсъствието му деца. По-будните абрахорски младежи поискаха да ги вземат по корабите и не им беше отказано. Със суетнята си и неутолимата жажда за знания, те чувствително разнообразиха живота на екипажите. Единствен адмирал Крахов залиня. Видът на всеки абрахорец го караше да се чувствува неудобно и го правеше нервен. След завръщането на ескадрата на Земята не издържа на насъбралото се емоционално напрежение и си подаде оставката.
© 1994 Христо Пощаков
Източник: http://sfbg.us
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1061]
Последна редакция: 2006-08-10 20:36:47