Христо Пощаков - Справедлив съвет

След като извърши преход в не-времето, изследователят Суик се материализира и прие формата, подходяща за пълно отпускане. Но структурите му продължаваха да пулсират нервно и нито се подчиняваха на авто-хипноза, нито на каквото и да е волево усилие. Все още не можеше да се отърве от впечатленията си от последното посещение на Алмагол ІІІ. Нейното светило се бе превърнало в свръх-нова звезда, неистовата температура на взрива бе унищожила планетата, а самият той с върховно усилие бе успял да запази съществуването си. Никога не би поел този риск ако не съществуваше ВЪНШНАТА ПРИНУДА. Тя изщощаваше енергийният му потенциал, разстройваше силовите му полета и съпровождаше всяко следващо материализиране с мъчителни усещания. Необходимо беше да се потърси изход — веднъж, завинаги, окончателен.

Суик промени създаденото си тяло, в търсене на удобство. Превърна се в неопределена форма на същество, чиито произволни израстъци създаваха здрави опори — както при контакта със седалката на стола, така и с повърхността на бюрото, зад което се бе разположил.

Той привърши с формирането на слухови, говорни и зрителни органи и реши да сподели лошото състояние на духа си с един от малцината себеподобни, изпратен по волята на фантазията в съседна галактика. Един от израстъците му се протегна към устройството за хиперпространсвена връзка и докосна сензора на нужния код. Около капсулата му кабинет, която се рееше в космоса на не-времето, отдалечена на милиони светлинни години на която и да е звездна система се появи зеленикаво сияние. След това /не се знае точно кога/ пред него възникна образът на Тоги. Той беше възприел гъбообразна форма, но не беше забравил да си създаде няколко очи, уста и крайници.

— Привет, мъдрецо! — заяви Суик с уважение. — Предполагам, че нямаш претенции към звуковата форма на общуване. Телепатичният контакт винаги създава условия за подслушване, едва ли не всеки втори в тази вселена го използува като средство за развъждане на клюки. А аз искам да споделя нещо съвсем лично, което не интересува другите и напоследък извънредно ме притеснява.

— Съвсем правилно си се обърнал към този, който ще ти помогне. Признавам, че напоследък се чувствам позабравен, но все пак преценявам състоянието си като доста положително. То пряко е свързано с усещането за свобода. Толкова за мен, казвай какво те притеснява.

— Спомняш ли си онзи откаченият, който ни създаде? — потрепериха израстъците на Суик, но той си наложи да продължи: — Въобръзяваше си, че е гений.

— Как да не помниш създателя си? Беше третокласен писател от планетата, наречена Земя. Отначало му бяхме благодарни и се радвахме, че е заселил космоса с нашия уникален вид.

— Да, Тоги, така беше. Нездравата фантазия на този тип имаше свойството да превръща имагинерните неща в реалност, да създава материални форми и светове. До някое време беше добре, но след като започнахме да се самоосъзнаваме започна да става зле и все по-зле. Бях му в ръцете на този перверзен тип и още не съм се отървал. Винаги съм бил манипулиран, сега не е по-различно. Нездравият му мозък ме заставяше да извършвам глупост след глупост, след това получавах нервни сривове.

— А аз имах късмета да бъда забравен като литературен герой. Престанах да участвувам в разкази, повести и романи, което ме направи щастлив.

— Завиждам ти, макар че не зная до каква степен си в безопасност. Никога не можеш да бъдеш уверен, че някога няма да се сети за тебе. Спомни си, че този кретен измисли фигите, способни да ни нападат и да разрушават структурите ни. Принудихме се да бягаме панически от тях и да търсим какви ли не средства за защита.

— Ами джаните? — допълни с въпроса си Тоги. — Освен че нападаха фигите, унищожаваха и всякакви информационни полета. От една стана бяха полезни, но от друга бяхме изправени пред опасността да се превърнем в безмозъчни идиоти. Колко труд хвърлихме, докато открием убежища в не-времето. Но според тебе и тук не сме добре защитени.

— Така е. Не се знае какво ще направи с нас болната фантазия на нашия създател. Трябва да го спрем по някакъв начин, той методично съсипва нещо, което е сътворил. Помисли си, животът ни можеше да бъде толкова прекрасен! Да се разхождаме из космоса, да се любуваме на безброй звезди и галактики, да се превръщаме в каквото си пожелаем! Не отричам, че първоначалните му замисли са били чудесни. Защо в последствие бе нужно да ни вгорчава живота?