Христо Пощаков - Справедлив съвет

— Напълно си прав. Помниш ли как на Ехнатон ни застави да изтребим всички крокляци, а те се оказаха разумни? Или когато овладяхме изкуствения интелект, господстващ на Зета І и унищожихме информационната му същност? Бедните роботи, които обитаваха тази планета останаха без напътствия, бродеха безцелно и бяха лишени от възможността да създадат уникална машинна цивилизация.

— Какви ли не още престъпления измисли нездравата му фантазия — отбеляза Суик. — Създаде няколко галактически раси и ги пръсна из космоса, после ги накара да започнат безпрецендентна война и взаимно да се избият. Да не говорим за стотиците колонизирани от човечеството планети. Всички местни видове — паякообразни, рептилии и главоноги бяха обявени за вредни и след това последва безпощадната им унищожение. В процеса на собствената си еволюция, те можеха да се превърнат в разумни видове.

Той се подпря на бюрото си с още два израстъка и жално въздъхна.

— Успокой се приятелю — рече Тоги. — Нервите не са добър съветник на никого и никога не са помагали в трудни ситуации.

— Лесно ти е на тебе. През мозъка ти не минава ли простата мисъл, че ако оня реши, веднага ще ни ликвидира. Едно прещракване на болната му фантазия, десетина реда на работния му дисплей… и толкова. Вече ни няма. Помислил ли си за такава възможност? Съществуват и други алтернативи — още по-гадни и безмилостни. Накрая току виж ни затворил недрата на действуващ вулкан — аналог на земния пъкъл. На всяка цена трябва да го спрем. Но как?

— Много лоша работа, Суик, прав си — каза Тоги. — Като се позамислих, стигнах до извода, че съществува само един начин да се отървем от нашия създател. На Земята все още съществуват неприятни животни и ти трябва да станеш едно от тях. Например да се превърнеш в крокодил, да се телепортираш в апартамента на оня автор с развинтения мозък и след това да го изядеш. Тъжно е да убиеш създателя си, но няма друг начин. Довиждане, Суик, желая ти успех в начинанието. Независимо, че от дадения съвет вътрешните ми структури се подуват.

© 2000 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1720]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48