Христо Пощаков - Странни събития

Докато Додо сядаше пред бюрото с компютърната приставка, той отново погледна навън. Пелената на снега се бе заменила с друга, много по-тъмна. Падаше сив прах, който вече покриваше снежния пласт върху перваза на прозореца и го караше да изглежда мръсен.

— Вввиждаш ли? — заекна Алекс.

— Много интересно.

— Какво му е интересното?

— Необясним физически феномен — изрече тежко Додо и подсмръкна. — Нещо се е объркало — каза доста небрежно и се взря в компютърния лист, който лежеше върху приставката. — Каква е тази глупост накрая? Такава гръцка дума просто не може да съществува.

— Неволно смених шрифта. Един от пръстите ми докосна оня сензор и тъкмо щях да поправя грешката, когато врабчето се удари в стъклото на прозореца и бурята започна.

— Чакай, чакай — събуди се сякаш Додо и в очите му пламна любопитство. — Разкажи ми как точно стана.

— Нали ти казах? Какво мога да добавя?

Алекс забеляза, че погледа на приятеля му отразява някакви особени мисловни процеси, които протичаха в главата му. Той отново се взря в текста пред него и попита:

— Какво всъщност си искал да напишеш?

— „С уважение“, така завършва почти всяко служебно писмо, а до него стои електронния подпис на подателя. Занимавам се с преводите на кореспонденцията на една фирма. Е, не ми плащат много, ала все пак е нещо.

— Слушай сега, важно е. Може да си объркал нещата в земната физика. Възможно е да си разместил причинността на явленията на квантова основа. Кога се удари врабчето?

— Вече ти казах. След като случайно смених шрифта и се появи тази безсмислица. После навън се разхвърчаха разни неща, сетне заваля сняг на огромни парцали, а сега както виждаш се сипе прах. Както е тръгнало може и атмосферата да изчезна.

— Възможно е — потвърди Додо дълбокомислено. — След като явленията веднъж са се объркали, по-нататък всичко може да се случи. Макар че хаосът се стреми към порядък, процесът е напълно обратим. Мисля, че си създал семантичен алогизъм, който е послужил като пусков механизъм на засега неизвестни за мен явления, които са довели до нарушаването на установения ред в природата.

— Кой, аз ли? — облещи се Алекс.

— Че кой друг? Съвпадението е прекалено голямо, за да го третирам като случайно, макар вероятността му да е нищожна.

— Говори на човешки език — озъби се приятелят му. — Ако е така, може ли нещо да се оправи?

— Ще се ОПИТАМЕ — изрече пророчески Додо и на перваза на прозореца, върху пласта от сняг и прах, пльосна първата жаба. Незабавно я последваха още няколко.

Сега от небето ВАЛЯХА тези създания.

— Действувай бързо, може да стане по-страшно — внезапно извика иначе винаги спокойния Давид. — Сядай бързо на моето място и напиши думите със същия шрифт, но в обратен ред.

Съвсем стреснат, Алекс изпълни заповедта и написа „ερκεγδλς Ι“, след което уплашено погледна навън.

Жабите спряха да се сипят. Атмосферата бързо се изчисти и грейна ярко зимно слънце, което не винаги се случваше през януари. Ако не бяха купчините земноводни и покритите с мръсотия спрели коли по улицата, едва ли някой би предположил за случилото се. Дългокраките създания по перваза помръднаха няколко пъти с лапички и замръзнаха в летаргия. Сигурно въздухът навън отново бе станал леден.

— Как ти дойде наум?! — извика възторжено Алекс. — Ти си гений!

— Да ти призная, тръгнах по пътя на асоциациите. Отначало се сетих за числото на Рейнолдс, което определя естеството на даден поток. До определена негова стойност имаме ламинарено течение, след това то става турболентно. Тоест порядъкът се превръща в хаос, но става и обратното — зависи от посоката на събитието. Няма голяма връзка с това, което те накарах да направиш, но както виждаш то имаше асоциативен ефект. Вероятно семантичният алогизъм се превърна в силогизъм. Кой знае? Може да сме спасили и вселената. Хайде, стига на тази тема. Оставям те да си вършиш работата.

На Алекс му се искаше да го разцелува, но вместо това объркано го изпрати до изхода на жилището си и първото нещо, което направи след като се върна, бе да изтрие гръцките безсмислици, после да смъкне компютърния лист от приставката, да го навие на руло и да го пъхна в зелената тръбичка на фирмата, предназначена за преводи на текущата й кореспонденция. Той извади следващият лист от папката, определена за предстояща работа и го разстла върху компютърната поставка. Задачата беше доста голяма, но бе и добре платена. Трябваше да преведе от друг език цял сценарий, което естествено щеше да стане между другите, по-дребни ангажименти, но крайният срок трябваше да се спази.