Майкъл Конъли - Ченгета

Един час по-късно Бош бе разопаковал багажа си и останалите вещи на Елиънър от колата, взе душ, преоблече се и застана в мрака на задната веранда. Отпиваше от нова бутилка бира и наблюдаваше потока от светлини, който се движеше в подножието на хълма по холивудската скоростна магистрала. Нямаше представа колко време е стояла на прага на плъзгащата се врата и го е гледала. Но когато се обърна, тя бе там.

— Елиънър.

— Хари… Мислех си, че ще се върнеш много по-късно.

— Аз също. Но съм тук.

Той се усмихна. Искаше да иде при нея и да я докосне, но някакъв предпазлив гласец му казваше да не бърза.

— Благодаря за помощта.

Той посочи с бутилката към дневната.

— Няма проблем. Обичам да боядисвам. Така се отпускам.

— Да. Аз също.

Известно време двамата само се гледаха.

— Видях картината — рече тя. — Изглежда чудесно там.

Бош беше извадил нейната репродукция на „Нощни птици“ от багажника и я бе закачил на току-що боядисаната стена. Знаеше, че реакцията й ще му подскаже много за това къде бяха и накъде са се запътили.

— Добре — каза той, кимна и се опита да не се усмихне.

— Какво стана с онази, която ти пратих?

Това беше много отдавна.

— Земетресението — отвърна Хари.

Тя кимна.

— Откъде идваш?

— А, отидох да наема кола. Нали разбираш, докато реша какво да правя. Оставих моята във Вегас.

— Предполагам, че бихме могли да идем и да я докараме. Тя кимна.

— А, освен това донесох и бутилка червено вино. Искаш ли? Или още една бира?

— Ще пия каквото пиеш и ти.

— Ще си взема чаша вино. Сигурен ли си, че искаш?

— Сигурен съм. Аз ще я отворя.

Той я последва в кухнята, отвори виното, извади две чаши от шкафа и ги изплакна. От много време в дома му не бе идвал никой, който обича вино. Тя ги напълни и двамата се чукнаха.

— Как върви разследването? — попита Елиънър.

— Вече не разследвам нищо.

Тя вдигна вежди и се намръщи.

— Какво се е случило? Мислех си, че се готвиш да докараш заподозрения.

— Докарах го. Но ми отнеха разследването. Оказа се, че заподозреният е агент от ФБР и има алиби.

— О, Хари! — Тя сведе очи. — Загазил ли си?

Бош остави чашата си на тезгяха и скръсти ръце.

— Засега ми оставиха значката. Разследват ме. Те смятат — както и бюрото — че съм подхвърлил улики на агента. Онзи пистолет. Не е така, разбира се. Но предполагам, че някой трябва да го е направил. Когато разбера кой, всичко ще се оправи.

— Хари, как…

Той поклати глава, приближи се до нея и притисна устни до нейните. После нежно взе чашата от ръката й и я остави на тезгяха зад нея.

След като се любиха, Бош отиде в кухнята да отвори бутилка бира и да приготви вечеря. Той обели лук и го наряза заедно с малко зелени чушки. После изсипа всичко от дъската в тиган и прибави масло, чесън на прах и други подправки. Сложи вътре две порции пилешки гърди и изчака докато месото омекна, след което го обезкости с вилица. Прибави консерва италиански доматен сос, нарязани домати и още подправки. Накрая наля вътре и малко червено вино от бутилката на Елиънър. Докато всичко това се задушаваше, Хари сложи на огъня тенджера с вода за ориза.

Това беше най-доброто, което можеше да приготви в кухнята. Би предпочел да опече нещо на грил на задната веранда, но грилът бе изчезнал след разрушаването на къщата от земетресението. Докато изсипваше ориза в кипящата вода, той си помисли, че ако Елиънър реши да остане известно време, може да купи нов.

— Мирише чудесно.

Бош се обърна и видя, че Елиънър е застанала на прага. Носеше дънки и памучна риза. Косата й бе влажна от банята. Хари я погледна и изпита желание отново да се любят.

— Надявам се, че ще бъде така и на вкус — отвърна той. — Кухнята е нова, но всъщност още не съм се научил да я използвам. Никога не съм се занимавал много с готвене.

Тя се усмихна.

— Сигурна съм, че ще е вкусно.

— Знаеш ли какво, защо не ме заместиш да разбъркваш ориза, докато взема един душ?

— Естествено. Ще сложа масата.

— Добре. Мислех си, че ще е по-добре да вечеряме на верандата. Там не мирише на боя.

— Съжалявам.

— Не, искам да кажа, че там ще е по-приятно. Не се оплаквам от боята. Всъщност знаеш ли, нарочно оставих стената боядисана само до половината. Знаех, че няма да можеш да устоиш.

Тя се усмихна.

— Вечният Том Сойер, детектив трети ранг.

— Може би не за дълго.

Забележката му я натъжи. На път за банята той мислено се прокле.

След като се изкъпа, Бош добави в тигана последната част от рецептата си. Взе шепа замразен грах и го изсипа в къкрещия доматен сос. После изнесе храната и виното на масата за пикник на верандата и покани Елиънър, която се бе облегнала на парапета.