Майкъл Конъли - Ченгета

Самюълс замълча за малко, преди да съобщи заключителния си аргумент.

— Нямате никакви доказателства. Наличието на отпечатъците е обяснимо, а когато е станало убийството, човекът, който според вас го е извършил, е седял с двама агенти на ФБР на петстотин и петдесет километра оттам. Нямате нищо. Не, всъщност греша. Имате нещо. Подхвърлен пистолет, ето какво имате.

Сякаш по заповед, вратата зад Бош се отвори и той чу, че някой влиза в залата. Детективът не откъсна очи от документите пред себе си и не се обърна, за да види кой е, докато не усети, че някой стисва рамото му. Когато вдигна поглед, Хари видя специален агент Рой Линдъл. Той се усмихваше. До него стоеше друг агент и Бош реши, че това навярно е Колбърт, партньорът на Ийкблад.

— Бош — каза Линдъл. — Дължа ти едно подстригване.

Бош беше смаян при вида на човека, когото току-що бе оставил в затвора, но бързо се досети какво се е случило. Научили за срещата на паркинга зад „Сийзърс“, прочели клетвените декларации и повярвали на алибито, Ървинг и Билетс бяха заповядали Линдъл да бъде освободен. Затова и Билетс го беше питала за регистрационния номер.

Бош извърна очи от Линдъл и погледна към Ървинг и Билетс.

— Вие вярвате на всичко това, нали? Мислите си, че съм намерил пистолета в буренака и съм го подхвърлил само за да спипам Гоушън.

Последва колебание — и двамата очакваха другият да отговори. Накрая заместник-началникът каза:

— Единственото, което със сигурност знаем, е, че не е бил агент Линдъл. Алибито му е желязно. Запазвам за себе си преценката си за всичко останало.

Бош погледна към Линдъл, който продължаваше да се усмихва.

— Тогава защо не ми каза, че си от ФБР, когато седяхме в стаята за разпити в Метро?

— А ти защо мислиш? Вече знаех, че си оставил пистолета в банята ми. Смяташ ли, че просто щях да ти кажа, че съм агент? Да бе, как пък не.

— Трябваше да продължим играта, Бош, да видим какво ще направиш и да се уверим, че Рой ще излезе невредим от затвора в Метро — отвърна О’Грейди. — Освен това по време на целия път през пустинята бяхме на шестстотин метра над и на също толкова зад вас. Чакахме. Половината от нас се обзалагаха, че си се договорил с Джоуи Маркс.

Сега му се подиграваха. Бош поклати глава. Очевидно това бе единственото, което можеше да направи.

— Не разбирате ли какво става, хора? — каза той. — Вие сте онези, които сте се договорили с Джоуи Маркс. Само че не го знаете. Той си играе с вас като с кукли. Господи! Не мога да повярвам, че седя тук и че всичко това е действителност.

— И как си играе с нас? — попита Билетс, която за първи път даваше знак, че може да не е от другата страна на барикадата.

— Не разбираш ли? — рече Бош, като гледаше към Линдъл. — Те са разбрали за теб. Знаели са, че си агент. И са нагласили всичко това.

Ийкблад подигравателно изсумтя.

— Те не действат по този начин, Бош — каза Самюълс. — Ако си бяха мислили, че Рой е доносник, просто щяха да го отведат в пустинята и да го погребат под един метър пясък. И край на опасността.

— Не, защото не става въпрос за доносник. Те са знаели, че той е агент, и затова не са можели просто да го отведат в пустинята. Не и агент на ФБР. Ако го бяха направили, под задника им щеше да припари повече, отколкото под задниците на самоубийците от Давидовия клон. Не, те са разработили план. Били са наясно, че е сред тях от няколко години и че знае повече от достатъчно, за да ги удари жестоко. Но не са можели просто да го убият. Не и агент. Затова е трябвало да го неутрализират. Да направят така, че да изглежда също толкова лош като тях. Така че, когато свидетелства срещу организацията им, да могат да му припишат убийството на Тони Алайзо. Да накарат съдебните заседатели да си мислят, че го е извършил, за да запази прикритието си. Стига да убедят заседателите в това, ще се измъкнат безнаказано.

Бош си помисли, че е успял да нахвърля основите на доста убедителен сценарий, макар и съставен съвсем набързо. Известно време другите в залата мълчаливо го гледаха, но накрая Линдъл каза:

— Прекалено ги надценяваш, Бош. Джоуи не е чак толкова умен. Познавам го. Не е чак толкова умен.

— Ами Торино? Нима ще ми кажеш, че не е в състояние да замисли този план? Аз го измислих само докато седях тук. Кой знае колко време му е трябвало, за да разработи нещо подобно? Отговори ми на един въпрос, Линдъл. Джоуи Маркс знаеше ли, че данъчната служба е по следите на Тони Алайзо, че му предстои ревизия?

Агентът се поколеба и погледна към Самюълс, за да види дали прокурорът няма да отговори. Бош усети, че по врата и гърба му избива пот на отчаяние. Знаеше, че трябва да ги убеди. Иначе щеше да излезе оттук без значката си. Самюълс кимна на Линдъл.