Майкъл Конъли - Ченгета

Бош почувства, че в гърлото му се надига гняв, но се опита да остане спокоен и успя да отговори с безизразен глас:

— Значи предполагате — не, обвинявате ме — че аз съм подхвърлил онзи пистолет. Е, грешите. Напълно грешите. Би трябвало да се ядосам и да се обидя, но в дадената ситуация разбирам как сте допуснали грешката. Но вместо обвинително да сочите към мен, може би трябва да погледнете по-внимателно вашия човек Гоушън или както там му е истинското име. Може би трябва да се запитате дали не сте го оставили прекалено дълго под прикритие. Защото онзи пистолет не беше подхвърлен. Вие…

— Как смееш! — избухна О’Грейди. — Как смееш да го обвиняваш. Ти си едно шибано продажно ченге! Знаем всичко за теб, Бош. Този път прекали. Този път не си улучил човека, на когото да подхвърлиш улика.

— Взимам си думите назад — все още спокоен каза Бош. — Обиден съм. Ядосан съм. Затова майната ти, О’Грейди. Щом твърдиш, че аз съм подхвърлил пистолета, докажи го. Но първо, струва ми се, трябва да докажеш, че аз съм онзи, който е натикал Тони Алайзо в багажника. Защото откъде иначе щях да имам онзи пистолет, за да го подхвърля, по дяволите?

— Няма проблем. Може да си го открил в храстите край онзи проклет пожарен път. Вече знаем, че лично си ги преровил. Ние…

— Господа — намеси се Ървинг.

— … ще те спипаме, Бош.

— Господа!

О’Грейди млъкна и всички погледнаха към Ървинг.

— Положението започва да излиза извън контрол. Слагам край на тази среща. Достатъчно е да речем, че ще бъде проведено вътрешно разследване и…

— Ние провеждаме свое собствено разследване — прекъсна го Самюълс. — Междувременно, трябва да измислим как да спасим операцията.

Бош го изгледа със съмнение.

— Не разбирате ли? — попита той. — Няма операция. Вашата звезда е убиец. Оставили сте го вътре прекалено дълго, Самюълс. Той се е преобразил, станал е един от тях. Убил е Тони Алайзо по заповед на Джоуи Маркс. Отпечатъците му бяха върху трупа. Открихме пистолета в дома му. И не само това, той няма алиби. Никакво. Каза ми, че е прекарал цялата нощ в офиса си, но аз зная, че не е бил там. Излязъл е и е имал достатъчно време, за да стигне дотук, да свърши работата и да се върне.

Бош тъжно поклати глава и завърши с тих глас:

— Съгласен съм с вас, Самюълс. Операцията ви вече е провалена. Но не заради мен. Вие сте оставили човека си във фурната прекалено дълго. Прегорял е. Вие сте били неговият треньор. И сте прецакали нещата.

Този път Самюълс поклати глава и тъжно се усмихна. В този момент Бош разбра, че има нещо друго. Прокурорът ядосано отвори бележника си и прочете на глас:

— Според заключението на аутопсията смъртта е настъпила между единайсет в петък вечерта и два в събота сутринта. Така ли е, детектив Бош?

— Не зная как сте получили доклада, след като самият аз още не съм го виждал.

— Смъртта е настъпила между единайсет и два, нали?

— Да.

— Носиш ли онези документи, Дан? — попита Ийкблад прокурорът.

Ийкблад извади няколко сгънати по дължина листа от джоба на сакото си и ги подаде на Самюълс. Той ги разгъна и погледна съдържанието им, после ги подхвърли през масата на Бош. Детективът ги взе, но не откъсна очи от Самюълс.

— Това са копия на доклад за разследване и сведение за разговор, подготвени в понеделник сутринта от агент Ийкблад. Също така държите в ръцете си две клетвени декларации от агентите Ийкблад и Фил Колбърт, който скоро ще бъде тук. Ако ги прегледате, ще разберете, че в петък в полунощ агент Ийкблад е седял зад волана на служебния си автомобил на задния паркинг на „Сийзърс“ на „Индъстриъл роуд“. Партньорът му Колбърт е седял до него, а на задната седалка е бил агент Рой Линдъл.

Той изчака за миг и Бош погледна към документите в ръцете си.

— Това е била месечната явка на Рой. Той съобщил на Ийкблад и Колбърт, че същата нощ сложил четиристотин и осемдесет хиляди долара в брой от различни операции на Маркоци в куфарчето на Антъни Алайзо и го пратил обратно в Лос Анджелис, за да ги изпере. Освен това между другото споменал, че Тони пил в клуба и малко се сдърпал с едно от момичетата. В ролята си на управител на клуба Рой трябвало да усмири Тони. Ударил му шамар и го поразтърсил, като го хванал за яката. Струва ми се, ще се съгласите, че това обяснява отпечатъците, открити по якето на жертвата, както и синината на лицето, отбелязана при аутопсията.

Бош продължаваше да гледа надолу към документите.

— Разговаряли са още дълго, детектив Бош. Рой останал час и половина. И няма никакъв начин, по дяволите, да е отишъл до Лос Анджелис, за да убие Тони Алайзо преди два часа след полунощ, даже преди три. И даже да смятате, че в убийството са замесени и тримата агенти, би трябвало да знаете, че срещата е била наблюдавана от четирима други агенти в автомобил, паркиран на същия паркинг.