Майкъл Конъли - Ченгета

— Даже да е знаел, не ми е казал — отвърна той.

— Спокойно може и да е така — продължи Бош. — Може да е знаел, но не ти е казал. Джоуи е разбирал, че има проблем с Алайзо, и някак си е научил, че има още по-голям проблем с теб. Затова двамата с Торино си налягат парцалите и измислят всичко това, за да свалят с един куршум два заека.

Последва ново мълчание, но Самюълс поклати глава.

— Не става, Бош. Губиш ни времето. Разполагаме със седемстотин часа записи. В тях има достатъчно, за да спипаме Джоуи и без да се налага Рой да дава показания.

— Първо, може да не знаят за записите — отвърна Билето. — И второ, даже да знаят, това е порочен кръг. Без агент Линдъл нямаше да ги имате. Ако искате да ги използвате в съда, трябва да изправите там и Линдъл. Ако се справят с него, забравете за записите.

Билетс съвсем явно бе преминала на страната на Бош и това го обнадежди. Намесата й също така накара Самюълс да се погрижи за края на срещата. Той взе бележника си и се изправи.

— Добре — каза прокурорът. — Ясно ми е, че няма да постигнем нищо повече. Лейтенант, вие вярвате на един отчаян човек. На нас това не ни се налага. Г-н заместник-началник, не ви завиждам. Имате си проблем и ще трябва да направите нещо. Разполагате с тази седмица. Ако в понеделник разбера, че Бош все още носи значката си, ще свикам предварителния състав на съдебните заседатели и ще поискам срещу него да бъде повдигнато обвинение за подхвърляне на веществени доказателства и нарушаване на гражданските права на Рой Линдъл. Освен това ще поискам нашето звено за гражданските права да провери всеки арест, който този човек е извършил през последните пет години. Едно порочно ченге не подхвърля улики само веднъж.

Самюълс заобиколи масата и се насочи към вратата. Другите се изправиха и го последваха. На Бош му се искаше да скочи и да го удуши, но външно остана спокоен. Тъмните му очи проследиха прокурора, който не се обърна да го погледне. Но преди да излезе, той отправи една последна реплика към Ървинг.

— Последното нещо, което искам, г-н заместник-началник, е да изкарвам мръсните ви ризи на показ. Но ако не се погрижите сами за това, няма да ми оставите друга възможност.

С тези думи той и агентите излязоха навън. Останалите в залата седяха в мълчание, заслушани в стъпките, които отекваха по лъснатия линолеум в коридора. Бош погледна към Билетс и кимна.

— Благодаря, лейтенант.

— За какво?

— Че накрая ме подкрепихте.

— Просто не вярвам, че си го извършил ти, това е всичко.

— Не бих подхвърлил улика и на най-големия си враг. Ако го бях направил, щях да съм загубен.

Частейн се размърда на стола си. На лицето му играеше лека усмивка.

— Частейн, двамата с теб вече сме си имали работа на два пъти и тогава ти не успя да ме хванеш — каза детективът. — Не искаш отново да се провалиш, нали? Най-добре изобщо не се захващай.

— Виж, Бош, шефът ме помоли да се заема със случая и аз го направих. Той е на твоя страна, но според мен историята, която току-що измисли, е съшита с бели конци. Съгласен съм с федералните. Ако зависеше от мен, нямаше да те пусна да излезеш от тази зала със значката си.

— Но не зависи от теб, нали? — рече Ървинг.

Когато се върна вкъщи, Бош остави пакета с храна до вратата и почука, но никой не му отговори. Той изрита настрани сламената рогозка и намери под нея ключа, който беше дал на Елиънър. Когато се наведе да го вземе, в гърдите му се надигна тъга. Нея я нямаше.

На влизане го посрещна силният мирис на прясна боя, което му се стори странно, защото от боядисването вече бяха минали четири дни. Детективът влезе направо в кухнята и остави пакета. После извади от хладилника бутилка бира и се облегна на тезгяха, като бавно отпиваше от шишето. Миризмата на боя му напомни, че сега ще има много време, за да довърши всичко, което трябваше да се направи по къщата. В момента работното му време се ограничаваше точно между девет и пет.

Отново си помисли за Елиънър и реши да провери дали не му е оставила бележка. А може би куфарът й бе в спалнята? Но щом влезе в дневната, той спря и погледна към стената, която беше оставил наполовина боядисана. Сега тя бе напълно готова. Бош остана дълго време там, загледан в работата, като че ли беше шедьовър в музей. Накрая се приближи и леко докосна боята. Бе прясна, но изсъхнала. Предполагаше, че е само от няколко часа. Макар че нямаше кой да го види, на лицето му се изписа широка усмивка и той почувства, че мълния на радост разкъсва заобикалящата го сива аура. Нямаше нужда да търси куфара й в спалнята. Той възприе боядисаната стена като знак, като послание от нея. Тя щеше да се върне.