Майкъл Конъли - Ченгета

— Ще има ли място за нея?

— Естествено. Ще й намерим място.

В „Мираж“ Бош отново спря пред входа и видя, че главният портиер се намръщва, когато разпозна колата. Детективът излезе, бързо му показа значката си, така че да не разбере, че не е от местното управление, и му даде двайсет долара.

— По служба съм. Ще се забавя двайсетина-трийсет минути горе. Колата ми трябва тук, защото на тръгване ужасно ще бързаме.

Мъжът погледна към двайсетачката в ръката му, сякаш беше човешко изпражнение. Бош бръкна в джоба си, извади още двайсет и му ги подаде.

— Ставали?

— Става. Оставете ми ключовете.

— Не. Ключовете не. Никой няма да пипа колата.

Детективът трябваше да извади картината от багажника, за да измъкне куфара на Елиънър и комплекта за почистване на оръжие, който държеше там. После затвори капака, като махна с ръка, за да откаже помощта на един от портиерите. Във фоайето той остави куфара на земята и погледна към Едгар.

— Много ти благодаря, Джери. Без теб нямаше да успея. Сега Елиънър ще се преоблече горе и после ще я изпратя на летището. Навярно ще се върна късно. Хайде да се уговорим да се срещнем тук в осем сутринта, за да идем в съда.

— Сигурен ли си, че не искаш да дойда до летището?

— Не, мисля, че ще се оправим. Маркс повече няма да посмее да направи каквото и да е. А ако имаме късмет, Гъси така или иначе няма да се свести още около час. Отивам да платя.

Той ги остави и отиде на рецепцията. Нямаше опашка. Беше късно. След като даде на чиновничката кредитната си карта, Бош погледна назад. Едгар протегна ръка на Елиънър и тя я стисна, но после го прегърна. След това младият мъж изчезна в претъпканото с хора казино.

Елиънър заговори едва когато стигнаха в стаята му.

— Защо ще ме изпращаш на летището? Нали каза, че според теб нямало да направят нищо?

— Защото искам да съм сигурен, че си в безопасност. А утре няма да имам време да се занимавам с това. Сутринта ще ида в съда и после ще откарам Гоушън в Лос Анджелис. Трябва да се уверя, че си в безопасност.

— Къде трябва да отида?

— Можеш да отседнеш в някой хотел, но мисля, че в дома ми ще е най-добре, най-сигурно. Спомняш ли си къде е?

— Да. Нагоре по „Мълхолънд“, нали?

— Точно така. На „Удроу Уилсън драйв“. Ще ти дам ключа. От летището вземи такси. Аз ще се върна утре вечер.

— И тогава какво?

— Не зная. Ще решим.

Тя седна на ръба на леглото. Бош се приближи, седна до нея и я прегърна през раменете.

— Не зная дали бих могла отново да живея в Лос Анджелис.

— Ще решим.

Той се наведе и я целуна по бузата.

— Не ме целувай. Трябва да взема душ.

Той отново я целуна и после я притегли по гръб върху леглото. Този път се любиха различно. Бяха по-нежни, по-бавни. Всеки от тях откри ритъма на партньора си.

После Бош първи взе душ и докато Елиънър се къпеше след него, взе смазка и парче плат от комплекта си, за да почисти своя „Глок“ от водата в басейна. Провери затвора и спусъка няколко пъти, за да се увери, че оръжието действа безотказно. После зареди пълнителя с нови амуниции. Отиде до гардероба и свали найлоновата торбичка за пране от лавицата, пъхна вътре пистолета и го скри под дрехите в куфара на Елиънър.

Когато излезе от банята, Елиънър облече жълта памучна лятна рокля и сплете косата си на плитка. Бош с удоволствие наблюдаваше опитните й движения. Когато беше готова, той затвори куфара и двамата излязоха от стаята. Главният портиер се приближи до тях.

— И следващия път, като кажете трийсет минути, нека са точно трийсет. Не цял час.

— Извинявай.

— Извинението не върши работа. Можех да си загубя работата, човече.

Бош не му обърна внимание и влезе в колата. На път за летището се опита да подреди мислите си в стегнати изречения, които да може дай каже, но не успя. Чувствата му бяха прекалено объркани.

— Елиънър — най-после рече той. — Всичко, което се случи, беше по моя вина. И искам да се опитам да го компенсирам.

Тя протегна ръка и я постави върху бедрото му. Той отпусна дланта си върху нейната.

На летището Бош паркира колата пред терминала на „Саутуест“ и извади куфара от багажника. След това заключи служебния пистолет и значката си вътре, за да може да мине без проблеми през детектора за метал на летището.

Последният самолет за Лос Анджелис излиташе след двайсет минути. Хари й купи билет и остави куфара й на багаж. Така втория му пистолет нямаше да представлява проблем. После я придружи до терминала, пред който вече се бе събрала опашка.