Майкъл Конъли - Ченгета

— Да.

— Добре. Без да произнасяш името му, понеже не ти вярвам, просто го повикай и го попитай дали телевизорът се е оправил. Когато ти отговори, че не е, повикай го да излезе и да ти помогне. Кажи му, че може да я остави сама, че е закопчана с белезници. Ако се държиш както трябва, никой няма да пострада. В противен случай и двамата сте загубени.

— Как да го повикам?

— Какво ще кажеш за „Ей, брато“? Мисля, че ще свърши работа.

Джери направи каквото му казаха. След няколко разменени реплики брат му излезе на верандата и видя Джери, застанал с гръб към него. В момента, в който усети, че нещо не е наред, Бош се появи изотзад и насочи пистолета си към него. С помощта на собствените си белезници той закопча и втория брат, който му се стори малко по-едър от другия и носеше по-дълга риза.

— Добре, отпуснете се, момчета. Веднага се връщам. А, У кого е ключът за белезниците на жената?

— У него — едновременно отговориха и двамата.

— Не постъпвате умно, момчета. Не искам никой да пострада. Кажете сега, у кого е ключът?

— У мен.

Гласът се разнесе откъм вратата на верандата зад гърба му. Бош замръзна.

— Бавно, Бош. Хвърли пистолета в басейна и се обърни съвсем бавно.

Детективът се подчини и се обърна. Пред него стоеше Ръси. Въпреки мрака Хари можеше да долови радостта и омразата в очите му. Той излезе на верандата и в дясната му ръка Бош видя очертанията на пистолет. Ядоса се, че не е проверил в къщата, или че не е питал Джери дали има някой друг освен него, брат му и Елиънър. Гъси вдигна ръка и притисна дулото на пистолета до лявата буза на Бош, точно под окото.

— Сега виждаш ли как е?

— Приказвал ли си с шефа си, а?

— Естествено. И не ние, човече, а ти си глупакът. Знаехме, че можеш да направиш нещо такова. Сега ще му се обадя и ще го питам какво иска да прави с теб. Но първо ще освободиш Том и Джери. Веднага.

— Разбира се, Гъси.

Бош се чудеше дали да не се опита да извади другия си пистолет, но знаеше, че това ще е самоубийство, тъй като Гъси го държеше на мушка. Той бавно бръкна в джоба си, за да извади ключа, когато видя от лявата си страна движение.

— Не мърдай, боклук! — извика някой.

Беше Едгар. Гъси не помръдна. Няколко секунди по-късно Бош пъхна ръка под сакото си, извади собствения си пистолет и опря дулото му до врата на гангстера.

— Как ти се струва? — попита най-после той. — Искаш ли да опиташ? Да видим дали и двамата ще стреляме едновременно?

Гъси не каза нищо и Едгар се приближи, за да притисне пистолета си до слепоочието му. Бош се усмихна. Той взе оръжието на Гъси и го запрати в басейна.

— Мисля, че няма да се получи.

После погледна към Едгар и му кимна в знак на благодарност.

— Ще го пазиш ли? Аз ще ида да я доведа.

— Ще го пазя, Хари. И се надявам, че този тлъст скапаняк няма да направи някоя глупост.

Бош претърси Гъси за друго оръжие, но не откри.

— Къде е ключът за белезниците? — попита той.

— Майната ти.

— Спомняш ли си онази вечер, Гъси? Искаш ли да повторим представлението? Кажи ми къде е шибаният ключ.

Детективът смяташе, че и собственият му ключ ще свърши работа, но искаше да накара Гъси да му го даде. Накрая здравенякът отстъпи и каза, че е на масата в кухнята.

Бош влезе в къщата с изваден пистолет, в случай, че имаше нови изненади. Вътре нямаше никого. Той взе ключа от кухнята и се върна в кабинета, където седеше Елиънър. Когато влезе в стаята и тя вдигна поглед към него, Хари видя нещо, което знаеше, че винаги ще му доставя удоволствие. Нещо, което не можеше да се предаде с думи. Страхът, който отстъпва място на чувството за безопасност. Може би благодарност. Може би тъкмо така хората гледаха героите, помисли си той. После бързо се приближи и коленичи пред нея, за да я освободи.

— Добре ли си, Елиънър?

— Да, да. Добре съм. Аз знаех, Хари. Знаех, че ще дойдеш. Той свали белезниците и вдигна поглед към лицето й. После кимна и бързо я прегърна.

— Трябва да вървим.

Двамата излязоха на верандата. Положението очевидно не се беше променило.

— Наред ли е всичко, Джери? Отивам да намеря телефон и да повикам Фелтън.

— Аз…

— Не — каза Елиънър. — Не ги викайте. Не искам. Бош я погледна.

— За какво говориш, Елиънър? Тези типове са те отвлекли. Ако не бяхме дошли, най-вероятно утре щяха да те отведат в пустинята и да те убият.

— Не искам да имам работа с ченгетата. Не искам всичко да започне отново.

Хари продължително я изгледа.

— Пазиш ли го, Джери? — попита той.