Майкъл Конъли - Ченгета

— Не, единственото, което трябва да правиш, е да седиш зад волана, да обърнеш колата и да си готов да потеглиш. Възможно е да се наложи да тръгнем бързо.

Бош се бе надявал Едгар да го прикрива, но след като по пътя му обясни положението, стана ясно, че младият детектив няма да му е от особена полза. Затова мина на план Б, според който Едгар беше просто шофьор.

Бош отвори вратата и преди да излезе, погледна към партньора си.

— Ще ме чакаш тук, нали?

— Ще те чакам. Само гледай да не те убият. Не искам после да ми се налага да обяснявам.

— Добре, ще направя каквото мога. Дай ми назаем твоите белезници и отвори багажника.

Бош пъхна белезниците в джоба на якето си и отиде при багажника. Той извади бронираната си жилетка, облече я върху ризата и си сложи сакото, за да скрие кобура на пистолета. После повдигна резервната гума. Под нея, завит в намаслено парче плат, беше неговият „Глок 17“. Извади пълнителя, провери най-горния патрон за ръжда и отново го зареди. След това пъхна пистолета в колана си. Ако се наложеше да стреля, не искаше да използва служебното си оръжие.

Детективът спря до прозореца на Едгар, махна му с ръка и тръгна нататък по улицата.

Скривалището представляваше малка бетонна сграда, която се сливаше с околността. След като прескочи еднометровата ограда, той извади пистолета от колана си и заобиколи къщата отстрани. Не светеха нито предните, нито страничните прозорци. Но вътре се чуваше приглушеният звук на телевизор. Тя бе там. Чувстваше го. Знаеше, че Гоушън му е казал истината.

Когато стигна до ъгъла, Бош видя, че в задния двор има басейн и покрита веранда. Върху бетонна плоча беше монтирана сателитна антена. Типично скривалище на съвременната мафия, помисли си той. Човек никога не знаеше колко време ще трябва да се крие, така че петстотинте канала нямаше да са му излишни.

Задният двор бе пуст, но докато завиваше зад ъгъла, детективът видя, че един от прозорците свети. Той предпазливо се приближи до него. Щорите бяха спуснати, но между процепите им можеше да се погледне вътре. Видя двама огромни мъже, които очевидно бяха полинезийците. И Елиънър. Полинезийците седяха на дивана пред телевизора. Елиънър седеше на кухненски стол до тях. Китката и глезенът й бяха закопчани с белезници за стола. Сянката на един от лампионите му пречеше и не можеше да види лицето й. Но тя носеше същите дрехи, с която я бяха довели в полицейското управление. Тримата седяха и гледаха повторение на шоуто на Мери Тайлър Муур. Бош усети, че побеснява.

Той приклекна и се опита да измисли как да я измъкне оттам. Облегна гръб на стената и огледа двора с проблясващия басейн. Нищо не му идваше наум.

След като отново надзърна през щорите и видя, че никой не мърда, детективът се върна при ъгъла на къщата до сателитната антена. Пъхна пистолета в колана си, известно време проучва устройството и после завъртя чинията с две ръце към земята.

Изтекоха около пет минути. Бош реши, че през повечето време някой от полинезийците се е опитвал да поправи телевизора. Накрая светна външната лампа, задната врата се отвори и единият от братята се появи на верандата. Носеше хавайска риза с големината на палатка, а дългата му тъмна коса падаше на вълни по раменете му.

Когато стигна до антената, огромният мъж се поколеба какво да направи. Той я погледна, после я заобиколи, за да види дали оттам няма да види по-добре, и по този начин застана с гръб към Бош.

Хари излезе иззад ъгъла, застана зад него и опря дулото на пистолета си в кръста му.

— Не мърдай, човече — тихо и спокойно каза той. — И не казвай нищо, освен ако не искаш да прекараш остатъка от живота си в инвалидна количка и пикнята ти да се плиска отстрани в найлонова торбичка.

Бош зачака. Мъжът не помръдна и не каза нищо.

— Ти кой си, Том иди Джери?

— Джери.

— Добре, Джери, сега ще отидем на верандата. Тръгвай.

Двамата застанаха до един от двата стоманени трегера, които поддържаха плочата. Бош не преставаше да притиска пистолета в ризата му. После бръкна в джоба си и извади белезниците на Едгар. Протегна ръка иззад него и му ги подаде.

— Добре, вземи ги и се закопчай за трегера.

Изчака, докато чу изщракването на двете гривни, после го заобиколи и провери дебелите му китки.

— Чудесно, Джери. Виж сега, нали не искаш да убия брат ти? Искам да кажа, че мога просто да вляза, да го очистя и да взема момичето. Така е най-лесно. Искаш ли да го направя?

— Не.

— Тогава направи точно каквото ти кажа. Ако объркаш нещо, той е мъртъв. После ще умреш и ти, защото не мога да си позволя да оставя свидетел. Ясно ли ти е?