Христо Пощаков - Несъществуващият

Обичта на Хардик Р. Беше доста особена. Той едва ли не бе влюбен в отровните паяци, които отглеждаше, в опасните змии в терариума си и в хищните пирани, които на два пъти едва не му отхапаха пръста, докато ги хранеше в големият им аквариум. Изглежда не правеха разлика между свински дроб и човешка плът. Но не мислете, че Хардик се стресна от тези инциденти. Напротив, умилението към кръвожадните му питомци нарастна.

Неговото „благородно“ чувство имаше различни измерения. Обичаше да изсипва кашони с хванати плъхове в мазето на съседите, а когато някаква кола блъсна дете на улицата, едва не умря от задоволство. Но най-много обичаше да хване някое бездомно коте и след това бавно да го обеси. Мъките на животинчето го довеждаха до екстаз. Впоследствие хвърляше телцето му на пираните си и с удоволствие наблюдаваше как отхапаните му части изчезват в зъбатите им усти. Изобщо Хардик обичаше да упражнявава всякакви отвратителни дейности и възмездието не закъсня да пристигне.

Един ден в една ведра сутрин, той бе ухапан от най-любимата си кобра и предаде духът си на небитието. Сънят му не беше вечен, тъй като веднага се озова пред висок беловлас старец, който го гледаше с отвращение. Беше свети Петър.

— Защо изобщо си пристигнал при мене? — гнусливо го попита той. — Би трябвало директно да се отправиш на друго, достатъчно горещо място.

— Може би защото все пак обичах — отвърна нахално новоизпеченият смъртник.

— Какво си обичал, мерзавец такъв? — намръщи се благочестивият старец.

— Паяци, змии, пирани и плъхове. Чувството ми на обич към тях беше много голямо.

— Знаеш ли, донякъде си прав, а и за пръв път се срещам с такъв казус — замисли се свети Петър. — Те също са божии творения. Но никога не си обичал ближния си, което теоретично не ти дава право да се изправиш пред мен.

— И той не ме е обичал. Нима чувствата не са реципрочни?

Старецът изпадна в затруднение и подръпна бялата си брада.

— Делата ти не могат да се окачествят като добри — разсъди той. — Мисля, че най-добре ще бъде да заминаваш за пъкъла.

— Не бързай, свети Петре. Защо не ме пуснеш да поогледам как я карате тук, в рая, пък може да заобичам нещо друго?

Веждите на беловласия човек се повдигнаха и той изпадна в още по-голямо затруднение.

— Наистина досега не съм имал такъв случай — призна си чистосърдечно. — Добре, ще направя експеримент с тебе. Влизай през райските двери и вътре да си опичаш акъла. Ще те изритам при най-малкото проявено от тебе нарушение.

„Ако ме хванеш“ — помисли злорадо Хардик, присви уши и се шмугна в указаната посока. В безтелесния му мозък веднага пръкна ведрата мисъл да извърши някаква гадост. Но каква?

Първият му успешен опит в тази насока бе с ангелите, които го посрещнаха с надути фанфари. Веднага си представи вкус на възможно най-кисел лимон и успя да им го внуши. Някои от тях престанаха да свирят на инструментите си, други се опитаха да продължат, но от тях се раздаваха фалшиви звуци. Хардик доволно ги подмина и продължи по-нататък.

Този път го посрещна група от херувими и двама от тях учтиво го подхванаха под мишниците, за да го отведат в лоното на райската обител. По някое време гаднярът изпита досада от благото им опекунство и пожела да се отърве от присъствието им.

— Вижте там, какво красиво облаче се задава — излъга ги той и докато те се заплесваха по несъществуващото събитие, успя да се измъкне от нежната им подкрепа и да побегне по пухестия райски път.

Скоро стигна до група облечени в бели одежди хора, които смирено пееха някакъв псалм.

— Хей, вие, няма ли да подхванете нещо по-чевръсто? — подкани ги Хардик и изпроводен от учудените им погледи продължи по-нататък.

Недалече от него вече го очакваха няколко благочестиви девици, които приятно му се усмихваха.

„Това е друга работа“ — каза си той и се нахвърли да целува най-близката, до която се бе приближил.

— Какво правиш?! — ужаси се съседката й и го изгледа облещено.

— Какво толкова съм направил? Харесва ми, сигурно и тя си мисли същото. Защо си се опулила насреща ми? Нима тук интимностите са толкова забранени? А що се отнася до мене, аз винаги се съобразявам с желанията си. И винаги обичам да върша такива неща.

— Ооо, той обича! — не го разбра правилно трета девица. — Ами ако в случая е постъпил както трябва? Предлагам после да доизясним постъпката му, сега нека да го отведем до райските градини.