Христо Пощаков: Несъществуващият

— Дадено — съгласи се Хардик. — Има достатъчно време за всички ви. Почти умирам от нетърпение да видя какво има там, където ме водите — изхили се той.

Всред градините с неземно кръсива растителност се разхождаха тълпи от праведници. Някои от тях събеседваха в тих разговор, други размахваха маслинови клончета, унесени в собствените си благочестиви мисли. Наоколо се разхождаха кротки животни и смирено пощипваха от различните видове растения и зеленчуци, които си растяха без някой да ги е посадил. Някакьв тигър вяло похапваше неземна маруля и гледаше замислено.

— Мамка му, каква скука! — изруга Хардик и веднага се озова пред свети Петър.

— Веднага се измитай оттука! — нареди гневно беловласият старец. — Изпитанието ти свърши, заминаваш за там, където ти е мястото.

Лоното на ада бе изпълнено с червеникави отблясъци. Някои от грешниците се варяха в големи казани с бълбукащ катран, други висяха на вериги, мърдаха изтерзаните си крайници и псуваха обслужващите ги дяволи.

— Добре дошъл — посрещна го техния отговорник. — Избери си кое от двете мъчения предпочиташ, все пак пристигаш от рая. И кажи какво най-много обичаш, за да ти го отнемем.

— Сварени рогати — отвърна Хардик и го бутна в най-близкия казан.

— Боли, по дяволите — изкрещя потърпевшия и около него веднага се събраха няколко изчадия.

— Любопитно — отбеляза едно от тях. — Досега не сме имали такъв случай.

— Помогнете! — изкрещя събратът им от казана. — Извадете ме оттук.

— Да му помогнем ли? — ухили се друго черно рогато. — Да не би да иска да му направим добро?

Смехът до такава степен го разтърси, че то изтърва тризъбеца си, с който до преди малко бе ръгал висящия на верига грешник.

Хардик не се забави. Взе средството за изтезание и яко го заби в най-близкия дяволски задник — точно над опашката. Набоденото рогато зави от болка, а причинителят й подскочи от радост. Той вече обичаше пъкъла, защото в него бе несравнимо по-интересно. Когато околните изчадия втренчиха кръвясалите си очи в него, с надеждата за ново и още по-интересно действие, всред тях изведнъж се появи техният тартор.

— Какво става тука? — попита той властно и извади потърпевшия дявол от казана. — Ах ти, ухилен копелдак, изглежда не си попаднал на мястото, където трябва да бъдеш. Непредсказуемите ти вредни постъпки уронват нашия престиж. Необходимо е бързо превантивно действие, така ли е? — обърна се той към подчинените си.

— Какво можехме да направим? — изреваха виновно изчадията.

— Да го върнете там, откъдето е дошъл.

— Пристигнах от рая, ако нямате нищо против — озъби се Хардик. — А от него ме изгониха.

— Нямах предвид това — изръмжа гневно тарторът. — Чудовище като тебе не е възможно да съществува, ти си ИЗМИСЛЕН от някого, следователно трябва да те отправим в НИЩОТО.

— Изчезни! — прокълнаха го хорово дяволите и опашките им щръкнаха.

Хардик не бе в състояние да не изпълни нареждането, защото по силата на формалната логика, такъв като него не би трябвало да се появява в материалната и нематериална вселена.

Вече го нямаше никъде.

© 2000 Христо Пощаков

Източник: [[http://sf.bgway.com|Библиотеката на Александър Минковски]]

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1744]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:48