Димитър Подвързачов - Мисли и парадокси

Защото никое социално положение не може да спаси човека от фаталната съдба да бъде говедо.

Защото от върховете до низините, у бедни и богати, у учени и прости, у даровити и у бездарни — една стихия тържествува: неразбранщината, дивотията!

Аз не ходя на събрания, защото там много говорят. Забележете, че само децата, жените, лудите и българите имат тая слабост.

Не говоря за русите, у които бърборството е стихия.

Някога Калигула бе казал: — Да имаха всички хора една глава — с един замах я бих отрязал!

Много по-късно Байрон повтори: — Да имаха всички жени една алена устица — с какво наслаждение бих я целувал!

Като гледаш какво става у нас, иде ти да се провикнеш:

— Да имаха всички българи една задница — па да събуеш панталонките й, и да вземеш един букет от коприва — че по-долу, че по-горе, че по-долу, че по-горе…

Има народ, роден да господарува. Друг — да твори. Трети — да воюва. А има народ, роден с едно-едничко фатално предназначение: да бъде под чуждо владичество — и да конспирира.

Господи! Не разбирам премъдростта ти да надариш с тая нелепа стихия народа, който населява моето отечество.

Докато си млад и гледаш живота в лицето, той ти се вижда може би глупав, но красавец. Чак по-късно, когато започнеш да го гледаш като отминава, виждаш гърба му с безобразната гърбица и си думаш: — Боже, какъв урод бил той всъщност!

Ако бях скулптор и трябваше да изобразя българина, струва ми се, че най-сполучливият образ би бил тоя:

— Клекнал, подпрял гръб на някой селски зид, той дялка клечки за забавление и — непрекъснато критикува: общината, съседа, попа, даскала, съседните села, царщината…

В борбата между две истини — истината винаги е някъде извън тях.

В живота има само едно-единствено истински хубаво нещо, за което струва да се жали: музиката!

Виж го, виж го: той примира да бъде премиран.

О, ларви, които умират за лаври!

Всякакъв вид човеци можеш да намериш в България — дори и някой честен човек.

Не можеш обаче намери човек, който, след като е разбрал, че имаш неограничено доверие в него, да не те измами!

Не напразно се казва за богатия човек: — Той има голямо състояние.

Без „състояние“ изобщо човек няма никакво състояние — или състоянието му е винаги много скверно.

Не бързай да го съдиш, че се е напил. Кой може да знае защо се е напил човек?

Това е най-често твърде сложен и неподозирано дълбок въпрос. Някой се напива може би само за да се приравни с вас, трезвите…

За оръжията и отровите законите налагат тежки ограничения.

За печатното слово — не. А печатното слово също е много често опасен меч и душевен цианкалий. Но това е прогресът, свободата…

Хубавата книга е научила човека, че така трябва — и той й се отплаща с такава черна неблагодарност.

Едно проклятие ми тежи: аз не мога да почувствам близостта на хората. И когато някой се стреми да ме целуне от любов, аз тръпна, погнусен от предубеждението, че той нарочно иска да ми предаде някаква страшна болест.

Животът е като коня: почувства ли, че ездачът е несигурен, може да го хвърли.

Животът е като кучето: забележи ли, че му се боиш, налита да те хапе.

Ако ще имаш приятел в Америка, гледай да бъде Ал Капоне.

Ако ще се върнеш след много години в родното си място, гледай да бъдеш Чарли Чаплин.

Ако ще те повикат, гледай да те повикат на власт.

Гутенберг не е имал по-малко коварна съдба от изобретателя на барута например. Измислил книгопечатането с най-добри намерения, той може би съвсем не е допущал, че тъй бързо книгата ще го измами и ще стане съдружник едновременно и на Бога, и на Мамона, тръбач на кристална истина и на демонична лъжа.

Едно от най-лошите, може би най-лошото качество на хората е, че те не са нито съвсем лоши, нито съвсем добри.

Животът е река, пред всекиго от нас.

Някой е смел и глупав — хвърля се направо да я премине — и се дави.

Умният е предпазлив: скита по брега и опитва брод — и излиза щастлив на другия бряг.

Човек е по природа аморално и анархистично същество. Ала за да живее в общество, трябват правила. В това е вечната трагедия на човешките общежития.

С Колижабов бяхме пили на друго място в продължение на 760 минути, по езика на БДЖ. Най-сетне пристигнахме там. Беше пълно с публика. Той пя на всеослушание, държа няколко буйни речи, събори две маси, сби се с един келнер, тури една кофичка на главата си и с нея игра ръченица…

На другия ден Колижабов ми каза поверително:

— Всичко остави настрана, но страх ме е да не би да са ме познали хората, че бях пиян.