Димитър Бежански - Индианско капричио

Белите винаги са се опитвали да накарат индианците да изоставят начина си на живот и да заживеят като бели…

„Те ни дадоха много обещания, толкова много, че дори не мога да си ги спомня, но не ги изпълниха, освен едно: обещаха да ни отнемат земята и я отнеха…“

„Преди две години дойдох по този път, като следвах бизоните, за да могат моите жени и деца да имат охранени бузи и топли тела. Но войниците стреляха по нас и оттогава насетне сме като в гръмотевична буря и не знаем кой път да поемем.“

„Преди десет години ние поискахме да живеем като бели хора. Ние изгонихме червения вожд, скарахме се с големия рус брат и отворихме сърцето си за големия бял баща. Ние искахме нашите деца да имат охранени бузи, а нашите жени да имат топли тела. Тогава големият бял баща каза «О’кей!» и обеща да ни изпрати жълта царевица и зелени пари. Ние повярвахме на големия бял баща. Но той ни изпрати само царевица, а за зелените пари каза «Друг път!» Без зелените пари нашите деца никога няма да имат охранени бузи, а топлите тела на нашите жени отидоха при войниците на големите бели вождове и сега ние зъзнем в нашите вигвами и сънуваме срамни сънища. Ние много пъти изпращахме наши вождове при големия бял баща. Те му казаха, че сме гладни и зъзнем, че царевицата е свършила и че бизоните са изклани от шаманите ликвидатори. И какво каза тогава големият бял баща? Големият бял баща каза «Добре!» и вместо зелени пари ни изпрати зелени съветници. Ние не искахме зелените съветници, защото зеленият съветник е по-лош и от койота. Той ще ти каже: «Недей да правиш пушки, недей да правиш нищо, прави само ембарго!». Ние сме съгласни да правим ембарго, но от него нашите стомаси хлътват още повече и нашата луна свети още по-студено. Ние казахме това на големия бял баща, но той ни каза: «Нищо! Продължавайте!» И каза още: «Майната ви!» Ние не знаем какво значи това на езика на големия бял баща, но на нашия език това значи много лошо нещо. Нима големият бял баща желае и ние, подобно на нашите западни братя, да стъпим върху пътеката на войната, за да си спомни той, че сме искали да живеем като бели хора?! Или трябва да свалим от позорния стълб стария червен вожд? В коремите ни вият вече бесни кучета, а телата ни посиняват от студ! Нима големият бял баща не знае, че от премръзнал и гладен индианец може да се очаква всичко?“

© 2001 Димитър Бежански

Източник: http://bezmonitor.com

Публикация:

Димитър Бежански, „Търся французойка“, ISBN 954-715-099-5

(c) Димитър Бежански, 2001, (c) Доньо Донев, 2001, (c) ВСУ „Черноризец Храбър“ — Варна, 2001

Публикува се на http://bezmonitor.com с любезното съгласие на автора.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3010]

Последна редакция: 2007-06-19 23:02:13