Димитър Подвързачов - Мисли и парадокси

И лястовицата неуморно плюе, храчи и размазва с кондурите си върху паркета.

През великата война течаха реки човешка кръв, рушаха се градове и държави, трепереха континенти. Хората обезумяха от ужаси. Само жената не престана да мисли за модата, а спекулантът — за печалбата. Трябва ли друго доказателство, че тия две твари са от нисша раса?

Поетът напомня съпругата: какъвто ще да е той — свикнеш ли да го четеш — и няма ли друг — почваш да му се наслаждаваш.

Той не се присъединява никъде не само защото не може да се пригажда, но и поради друго едно, твърде важно съображение. Той е предварително уверен, че където и да отиде, щом го видят как действа, без друго ще му кажат:

— Много си честен — не ни трябваш!

Пролет! Тя тропа на прозорците, тя пее и вълнува. Блазе ономува, който може да се отдаде на нейното опиянение, без да се отрови нито за миг от страшната мисъл, че всяка нова пролет го приближава все повече към съдбоносния край.

Че и пролетта е една от ония тънки подигравки, които природата ни е устроила на тоя свят. Защото нейните неодушевени рожби са галените й чеда: всяка пролет те се събуждат за нов живот. А всяка пролет живота си отива от нас…

Недей се съкрушава, че не си богат! Всичко е напразно! Няма полза от нищо — за нищо! Животът е едно мигновено контрабандно промъкване от едно небитие — до друго, от люлката — до гроба.

Не се затиряй, млади момко! Последната дума е на Негово Величество Живота. Ти желаеш — виждам — да правиш фарфорови вази, но той може би ще поиска от тебе гърнета, само гърнета за туршия.

Тайната на добрия живот е много проста: тя е в съвестта.

Необходимо е да я нямаш.

Човек не е друго освен едно създание с весела съвест. Оня, който е наказан от провидението с тежка, мрачна съвест, той не е за живота.

Ние обичаме да гледаме театър не само защото е забавно, но поради друг, вътрешен нагон. Работата е там, че ние всички сме, кой повече, кой по-малко, актьори. Затова е тая поголовна любов към сцената. Затова на всеки актьор гледаме като на свой човек: един вид от еснафа. И наистина сме от еснафа. В живота най-лесно успяват ония от нас, които са от природата дарени с по-голям талант за преобразяване. Велик талант! На такъв човек пътят му в живота е постлан с килими. И обратно: колкото в по-слаба степен си дарен с тоя дар, толкова по-мъчен е за тебе животът — пък и толкова по-безинтересен си самият ти за хората. Не очаквай никакъв успех в живота при подобни условия. Да би могло да се извади нещичко от тоя дар от други някого, който го притежава в по-широки размери, и да се впръска на тебе — бъди готов да дадеш мило и драго за тая операция. Целият човешки живот, изобщо онова, което наричат „борба“, не е нищо друго освен непрекъснато артистическо състезание, един открит сценичен дебют.

Обикновеният човек, досущ като животното, познава само два вида отношения към себеподобния си: или тероризира, или се подмилква. Жената е обикновено най-обикновеното от обикновените двуноги. Оттука дълбокият смисъл на простото консервативно гледище: тероризирай жената, защото тя от друга обноска не разбира, и ако ти не правиш това спрямо нея, без друго тя ще го прави спрямо тебе.

В наше време задачата на Дарвин би била извънредно улеснена. Няма нужда цял живот да се ровиш и изследваш, за да разбереш, че хората са произлезли от животни.

Едно от най-големите нещастия на свободния българин е това, че ние не сме нито граждани, нито борци, нито човеци, а чисто и просто сме един народ от хъшлаци. Вгледайте се в личните отношения — въпреки външната им загладеност, и в обществените работи — въпреки външната им закономерност, във всяка организация, във всеки сбор от хора — навред ще видите, че в дъното бушува стихията на едно непобедимо хъшлачество. У другите народи има „джентълмен“, има „денди“ или кой знае още какво. Ние имаме само хъшлак. Ала светът не помни да е съществувала някога и процъфтявала държава от хъшлаци…

— Вие сте държавни крадци!

— Ами вие? Вие сте политическа сбирщина!

— Вие сте готови да продадете България!

— Вие сте морални нищожества!

Просто страшно е да чете човек по вестниците как „обществените движения“ се разправят помежду си… Но има нещо още по-страшно; то е, че и едните, и другите, и третите — уви! — имат право…

Едно разбрах с положителност през моя живот: че навсякъде може и без мене.

За мене няма нищо по-важно от държавата. Когато се кланям в нейния храм, аз не искам да мисля, че свещите, които там ми продават, са доставени чрез търг със злоупотребление; нито че храмът е пълен с мишки и се управлява от нищожни хора, които само груб интерес кара да се навъртат в него.