Димитър Подвързачов
Афоризмът
Никой литературен вид не ме е тъй неотразимо пленявал, както афоризмът.
Дали той никога не е бил на мода, та на пръсти се броят авторите, които са му се отдавали?
По-скоро, изглежда, че той е едно от най-трудните видове творчество — затуй не става мода.
Афоризмът в най-широкия смисъл на думата не е собствено такова творчество, каквото е обикновеното съчинение в другите видове.
Афоризмът е светкавица на мисълта.
Във всяко съчинение има онова, което се нарича съчинителство.
Афоризмът е неочакван изблик, изненадващ гръм.
Всяко четене е една война между автора и читателя.
Напълно спокойно и грижливо читателят от начало до край може да следи всички операции на противника, всичките му стратегически движения, всички военни хитрости, които всеки автор неизбежно туря в действие, за да изнесе победата над своя читател…
Афоризмът е неудържим хвърчащ ескадрон, който изкача изневиделица и мигом обезоръжава и завладява.
Хубавото, точно подбрано слово, упоителния лъх на парадокса, с който афоризмът винаги върви ръка за ръка, строгата, стегната форма на цялото — всичко това зашеметява и хипнотизира.
При другите литературни видове авторът работи в своята интимна лаборатория в присъствието на самия читател. Авторът води читателя и сякаш му разказва тайните си:
— Ето, сега ще взема от това стъкло, ще смеся с онова, ще нагрея на оная лампа, сега ще се поизмъча с тая машина…
Афоризмът разумно притуля това зрелище. Силен и горд, той скрива от читателя родилните мъки на творчеството.
С привидното нехайство на самоувереността той хвърля във вашата издебната мисъл само най-последния резултат.
Едва след първия шемет на изненадата ще ви остане време да отгатнете онова горнило, през което е минал, за да ви порази най-сетне, излеян, изкован, с ослепителния си блясък.
Тогава, взирайки се в него, вие ще почувствате може би неговата тайна: че той не е едно просто лаконично изречение, както изглежда на пръв поглед, а зад него се крият цели томове и библиотеки, в сянката му се тулят често страшни преживелици, дълбоки страдания.
Афоризмът е елегантен тиранин.
Афоризмът не е повърхността на мисълта; той е сгъстена до крайни предели мисъл — пречистеното злато на мисълта, без лишните примеси.
Кристализирано чувство.
Една ослепителна комета, която неочаквано блясва — но вече не угасва: намери ли отражение във вашата душа, нейното сияние остава там завинаги.
Текстът се възпроизвежда по изданието Димитър Подвързачов. Под чинара. Издателство Люк, 1993. Съставител Борис Христов.
Източник: http://bezmonitor.com, 18 февруари 2005
Сканиране, разпознаване и редакция: Сашо
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2983]
Последна редакция: 2007-06-13 20:20:32