Димитър Подвързачов - Мисли и парадокси

В наше време живя един гениален човек, който познаваше до изумителни подробности цялата вселена — Камил Фламарион. И докато той чистосърдечно вярваше, че с факта на физическата смърт не се свършва живота за човека, жалки и смешни ми се виждат ония, които, блъскайки главата си в желязната врата на световната тайна, с леко сърце поддържат противното.

За да бъдеш щастлив, трябват много условия, но най-първото е да си глупав. Най-често то замества всички други.

Заедно със зрялата възраст и прехода й към старостта иде далекогледството — и на очите, и на душата.

Ала не далекогледство, което достига края на нещата, както мислят някои. Уви! Звездите стават все по-далечни и недостижими, тайната на живота и на смъртта — все по дълбока.

О, живот! Аз все пак те обичам: ти се оказа напълно достоен за моето презрение…

От следосвободителната интелигенция ние имаме наследена една ужасна склонност към чуждите думи. Едва напоследък, твърде бавно, си пробива път любовта към нашето. Но мене и сега ми се струва, че дори нашите петли, като пеят, не викат „Кукуригу!“, а все още:

— Консеквентно-о-о-о!

Откак съм се родил, не съм престанал да се питам:

— Що ща аз тука?!

Аз не ламтя да имам собствена къща: страх ме е, когато съдбата става извънредно любезна с мене. Когато жена ти стане много мила, това много често значи, че тя е престанала да бъде само твоя.

Той ми е много близък! — казваме за някого. И всеки си има свои близки. И види се, че така трябва да бъде. Защото иначе откъде щяха да знаят нашите интимни работи или важни тайни ония непознати и далечни, които приказват за нас из града?

Ти казваш: защо пиеш?

Но кажи ми, какво друго можеш да вършиш с хората?

Нима да ги учиш на нещо? — Те винаги знаят много повече от тебе.

Да обсъждаш сериозни сделки с тях? — Ще те измамят.

— Да споделяш чувствата си? — Ще ти се смеят.

Тайната за успеха на всекидневния вестник е същата, каквато е за отделния човек:

— По нищо да нямаш свое мнение!

— Най-свободолюбивата, най-съвършената конституция има българинът!

— Но от що се възхищавате, братя мои? Не виждате ли, че с нея той и досега изглежда като циганин в автомобил?

Аз не чувствам страх от смъртта, аз съвсем не зная що е тя: никога други път не ми се е случвала.

На тоя свят има множество подли неща, но има едно, което е над всички.

Няма любовница, която тъй змийски да се изплъзва от прегръдките ти.

Ако е невярна жена — ще я стреляш!

Ако е някакво щастие — ще му се насладиш, преди да го пуснеш.

Ако е скръб — ще я страдаш.

Но има нещо, което е незнайно, неуловимо, незабелязано, неусетно. То се промъква така, че с нищо не можеш да го спреш нито за миг, не можеш дори да го видиш.

Най-подлото нещо на света: — Времето!

То пълзи безшумно покрай нас, крие се изкусно от нас и минава, все отива, отива — неспирно и безвъзвратно.

Часовникът и календарът са само една смешна утеха…

Ако си беден, изпаднал, закъсал, отрупан с дългове и никъде не можеш да намериш пари, остава ти да направиш само едно: — Да се скараш с началника си, за да те уволни от малката служба, която заемаш.

От подобен див героизъм понякога се уплашва самата съдба и току-видиш — обърнала работата към по-добро.

Аз скъпя за държавата, а не за вас, които я населявате само за да доказвате всеки ден, че сте недостойни за нея.

Без държавата аз не мога да си представя нищо; само дълбок мрак, бездна, адски страдания и ужас.

Аз искам тя да живее, все по-независима, все по-силна, свободна и велика — та макар дори в краен случаи да бъде управлявана и прекалено демократически.

За характеристиката на нашенеца не трябват може би много умувания. Едно от забележителните му качества е: използвач. Ще се намери ли художествен писател, който да го възпроизведе в литературно творение?

Аз бих се опитал за една детска приказка за мустакати българановци, която ще се започва така:

— Събрали се Използвачко, Подмазко, Присламчо, Натрапчо, Интрижко, Клеветчо — и решили да образуват народ…

Съмишленик на партия — тази многозначителна думица произлиза от глагола мижа, съмишленик. Да бъдеш съмишленик на партия, прочие, значи преди всичко да замижиш, като влизаш в нея, и да продължаваш докрай да мижиш за хиляди работи от обществен и партиен характер, щом така изнася на твоята партия или на нейните първенци.

Не казвай: социалният въпрос!

Не е това най-важното.

Много по-важен е, така да се каже, психологическият въпрос!