Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Проблемът слезе от дробовете му, но бързо се насочи към стомаха. Отдръпна се назад и повърна, но веднага прилепи пак устни към тръбата и вдиша скъпоценния кислород, въпреки зловонието. Стомахът му се обърна пак. Прилепяше уста към тръбата както пушач на опиум към края на своята лула.

След като натежалата му и мрачна глава се успокои, започна да замисля своето бягство. Нападателят се беше промъкнал тайно и връхлетял незабелязано върху него. Нямаше начин да е влязъл през вратата; Дюит щеше да го чуе. Трябваше да има друг вход към стаята, някакъв таен начин да се измъкват труповете, без да бъдат забелязани.

През тавана изглеждаше неестествено. По-вероятно беше да има скрита врата на пода. Джеймс вдиша максимално от гротескния въздух, напълвайки системата си с кислород, и бързо се насочи да провери ъглите на килима, опитвайки се да ги дръпне от пода. Оказа се здраво закрепен. Върна се при тръбата за още въздух и пак се върна в стаята; дръпна краищата на килима още по силно. Никакъв резултат.

Ако не е скрита врата на пода, тогава какво, да не би скрит панел? Вървеше напред-назад до тръбата и обратно, напълвайки дробове и връщайки се в стаята да направи внимателен оглед на стените, панел по панел.

На задната стена на дрешника забеляза две неестествени фуги в панела, които нямаха никакъв смисъл от гледна точка на строителството. Ако бяха получени случайно, тънкият панел щеше да бъде запълнен, шпаклован и боядисан. Провери килима долу като го опипа внимателно и му се стори влажен. Входът. Натисна панела, но той не помръдна. Включи фенерчето и освети отдолу рафта, който беше точно пред очите му; забеляза резето, което се плъзгаше наляво-надясно с тънка дръжка. Беше затворено, пъхнато в отвора на прилежащия панел. Дръпна го обратно. Натисна и се отвори. Приведе се, премина през тайната врата и влезе в тъмно помещение, подобно на барака. Опита свежия въздух; почувства се като че ли се хвърля в прохладен басейн през зноен летен ден. Усети как дихателната му система се прочисти и изхвърли всичкия отровен газ.

Дюит се обърна и намести панела в неговия отвор. Отново включи фенерчето и огледа наоколо. В бараката бяха разхвърляни безброй счупени лампи, телевизори, рамки на прозорци, парчета от мебели. В другия й край, с два дюшека, подпрени върху него като заглушител, и с гумен маркуч, пъхнат в тръбата на големия му заглушител, стоеше пърпорейки черно планинско колело „Шуин“, преустроено с малък мотор като тези, използвани при мотопедите. Гуменият маркуч минаваше през нещо, което приличаше на домашно направен филтър, после преминаваше през отвор в стената и без съмнение отиваше право в отвора с решетката в тоалетната.

Допълнението от мотор на мотопед към велосипеда можеше да улесни много едно пътуване от Кармъл до Сийсайд, което иначе би било дълго и понякога трудно. Здравината на рамката и окачването на планинското колело би позволило на убиеца да използва маршрути на движение извън шосетата и по черните пътища, по които, дори в пет часа сутринта, нямаше да бъде забелязан. Дюит се намери посред златна мина за съдебните следователи. Почти всичко, ако не всичко, от доказателствата, необходими, за да се осъди убиеца, беше в това помещение.

Без оръжие и без никаква подкрепа Дюит беше доста уязвим. Напипа пътя си покрай колелото и открехна бавно вратата на бараката. Надникна вън. Забеляза малка кучешка къщурка до далечния край на разположените една до друга стаи. Кучето можеше да излае и съобщи за неговото бягство. Светеше само един прозорец на стая, който осветяваше място на около една трета от дължината на сградата.

Объркването му нарасна. Мразеше да зареже всичките тези доказателства зад гърба си, дори за няколко минути. Ако похитителят откриеше неговото бягство… Но в момента беше беззащитен. Тръгна право покрай стената на мотела, притискайки се до нея, избягвайки осветеното място. След като видя, че неговия „Зефир“ го няма на мястото му, престана да се безпокои за отсъствието на нападателя. Навярно обичайният ред на действие включваше подготовка на колата на жертвата, докато тя в същото време е обгазявана.

Това, което трябваше да направи сега, беше да се добере до телефон и потърси помощ. Затича се в тъмнината към изоставената автомивка.

Никакъв телефон.

Една пресечка по-нататък намери уличен телефон, но някой глупак беше скъсал слушалката от него. От другата страна на улицата имаше бар. Трябваше да има телефон в бара.