Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Слушалката вдигна Джини.

— „Джъст Рест Инн“ — каза Дюит останал бе; дъх. Шефовете слушаха какво говори. — Той е! Трябва ми помощ. Побързайте!

В този момент, през покрития със сажди прозорец, Дюит видя първата от няколкото последователни яркожълти експлозии, избухващи от стая 12. Към небето се понесоха парчета покрив, пламъци се насочиха стремително към тъмнината и бързо обхванаха сградата, стая подир стая. Дюит остави слушалката онемял и изтича навън. Целият мотел гореше.

Дюит спринтира към огъня. В далечината вече се чуваха сирени; полицейска радиокола летеше откъм близката пресечка към този ад.

Той спря рязко, зашеметен в мига, в който видя гледката пред него. Похитителят — същият мъж от аквариума, най-вероятно този, който беше убил Анна и току-що се беше опитал да убие и него — стоеше от другата страна на улицата, преминаваща покрай мотела. Куче стоеше завързано на ремък до него с оранжево от пламъците лице.

Мъжът беше много близо до Дюит и гласът му се губеше в бумтенето на огъня, но той го видя как крещи на полицая от патрулната кола на участък „Сийсайд“. Миг по-късно вниманието на ченгето се насочи върху Дюит, докато мъжът се беше обърнал и го сочеше с непогрешимо напрегнато съсредоточение.

Беше насочил към него пръста на обвинението.

Сламенорусият детектив с външност на сърфист от участък „Сийсайд“ Питър Тили влезе с бърза и широка крачка в канцеларията на неговия капитан, където вече го очакваха Хиндеман и Дюит.

— Говорих с МакНиъри — информира ги Тили, — следовател по палежите на пожарникарите. Казва, че няма две мнения, че е палеж…

— Брилянтно — каза Дюит.

Другите го погледнаха странно.

— И че далечният край на мотела направо се е стопил. Каза че екипът на Марни от Салинас няма какво да открие, освен пепел. — Беше 2:30 сутринта. За Дюит последните няколко часа бяха преминали еднообразно. — Има една интересна подробност — добави Тили, поглеждайки пак към Дюит и придърпвайки стол да седне до тях.

— Бихме искали да го разпитаме — прекъсна го Хиндеман.

— Ето подробността — продължи той. — Както обясних на Дюит тук, той казва, че Дюит е нахлул в мотела, сложил е нещо и после е подпалил всичко. Твърди, че едва не е изгорял в пламъците.

— Брей, има доста бърза мисъл — каза Дюит. — Ще му го върна както трябва.

— Не е толкова лесно, Дюит — каза уверено Тили. — Ти каза, че е преместил твоя „Зефир“, щото не бил на мястото, на което си го паркирал.

— Е и?

— Нашите момчета намериха колата паркирана зад алеята за боулинг.

— „Зефира“?

— Не съм свършил. Ключовете били на капака на колата. На задната седалка на колата намерили няколко възпламенители и три петгалонови туби. Празни — добави той подчертано. — Имаш ли обяснение за всичко това?

Дюит втренчи безизразен поглед напред в пространството. Почувства как погледа на Хиндеман се забива дълбоко в него.

Тили продължи:

— Човекът каза, че нямал никаква причина да бяга от ченгетата, защото нямало от какво да бяга.

— Не го ли арестувахте? — попита Хиндеман.

— Да го арестуваме? По какво обвинение?

— Опит за убийство — каза Дюит.

— Основано на какво?

— Ключът пасва на вратата от стаята. Той сам посреща и изпраща хората в мотела. Има куче, което съответства на описанието. И самият той съответства на описанието, което ни даде Клеър. Той е същият тип, когото видях в аквариума. Какво ни трябва тук, писмено признание?

— Нещо, което ще издържи в съда — каза с безцеремонен тон Тили.

— Това са глупости! — кипна Дюит.

— Джеймс — порица го Хиндеман. — Кой го разпитва? — попита той Тили.

— Морн и аз. Слушай, искаме и него, но трябва да ви кажа, че се държи съвсем спокойно и естествено. Твърди, че Дюит е наел стая от него събота вечерта и че е срещнал някакъв едър човек да кара „Мустанг“. Спомня си добре колата. Не ти ли звучи като някой твой познат?

— Изгражда си подробно алиби с факти — каза Дюит. — Знае, че ни е в ръцете.

— Съчинил си е всичко отначало докрай и сега играе роля, ето това прави — каза Хиндеман. — В този момент се явява още свидетел, Дюит, не заподозрян. Ако беше видял лицето му в онази стая на мотела…

— Казах ви, беше тъмно.

— Виждаш ли какъв е проблема? — Тили попита Хиндеман. — Не искаме да паднем по гръб.

— Никак не ми харесват тия думи, никак — каза Дюит без да адресира думите си към никого.

— Арестувай го, Тили — каза Кларънс Хиндеман.