Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

Внимателно затвори вратата. Малкото му джобно фенерче пращаше по тесните стени овална светлина. Освети малко легло. Стаята беше малка. Стените бяха от сгуробетонни панели, боядисани с тънък пласт неприятна, почти безцветна на вид боя. Дюит върна пистолета в кобура му и си сложи хирургически ръкавици на ръцете, за да избегне оставянето на свои отпечатъци. Реши да не включва лампата и да не известява по този начин за присъствието си. Приближи се до единствения прозорец на стаята, който беше много малък и стигаше до рамото му. Тъкмо щеше да дръпне завесите, когато светлина от фарове на кола откъм улицата беше уловена от повърхността на стъклото, и на него се забелязаха четири дълги жълтеникави линии, които веднага стана очевидно, че са следи от драскане с ръка. Точно тогава той разбра, че прозорецът е преправян и че не е сложено стъкло, а плексиглас, синтетична смола. Същото вещество, което беше намерено под ноктите на Малкъм Макдъф. Внезапно modus operandi се избистри и оживя в главата му. Жертвите не бяха дебнати, похищавани и убивани; те бяха обгазявани до смърт в стая на мотела. Тази стая на мотела: камера на смъртта. Мъничка стая, която щеше да изисква само малко време да се напълни с газ и обитателя да се задуши. Били са обгазявани в техния сън, тъй като завалените памучни топченца бяха прилепнали по тяхната кожа. Макдъф трябваше да се е събудил и дращил отчаяно по прозореца, докато пушеците накрая са го превзели. Тогава убиецът е обличал жертвите, приготвял е багажа им и е премествал телата им. Точно Трапера Джон.

С ума си на съдебен следовател Дюит започна да съставя образа на вероятната картина едновременно докато той се придвижваше от място на място: отворът с решетка на отдушника над леглото, завивките. Напълно възможно е, помисли си той пак, когато влезе в малката баня и я освети с фенерчето. Тук нямаше никакъв прозорец. Имаше още един отвор за проветрение с решетка.

Това, на което не беше обърнал достатъчно внимание, беше издаденият перваз, който минаваше покрай вратата на мотелската стая, первазът, по който бяха прикрепени двойка звънчеви проводници, отвеждащи до малък магнитен превключвател над горната панта. Това, забеляза той, би ми казало много повече, отколкото доказателството, което сега търся.

Мъжът, който считаше себе си за Трапера Джон, си почиваше спокойно на леглото, отпуснат пред телевизора, по който даваха поредно повторение на филма „Военнополевата болница“. Неговият любим филм. Смееше се всеки път, когато и телевизорът се смееше. Все още преживяваше резонансен огън от извършеното в болницата деяние. Въпреки всички наложили се шибани промени в плана той беше само на една жертва разстояние от края. Задоволство се лееше надолу по гърлото му под формата на бира. Погали кучето, което беше отпуснало глава на бедрото му. Животът беше хубав.

Когато звънецът иззвъня, известявайки за влизането на Дюит в стая номер 12, Трапера Джон седна изправен, разтревожен. Звънецът беше замислен, за да се използва за следене излизането и влизането в стаята на потенциалната жертва. Беше го оставил включен, тъй като не бе могъл да намери ключа, който беше дал на Лъмбровски, и въпреки че разбра, че не е у Лъмбровски, след като го претърси добре, не искаше да рискува. Скочи от леглото в малката стая до офиса на мотела, бръкна в стенния гардероб и веднага щракна ключа на превключвателя, който беше монтиран тук свързан с проводници. Тези проводници продължаваха до същата стая и бяха свързани с електронно „нощно резе“ на вратата, като съответно го освобождаваха или задействаха, както го задейства сега Трапера, и правеха дръжката и ключалката на бравата безполезни, заключвайки ефективно настанилия се в стаята.

В гардероба имаше яке, в ръкава на което криеше зашеметяваща пръчка. Беше я поръчал като доставка по пощата от една реклама на задната корица на „Въоръжен и опасен“ — единственото списание, за което беше абониран. Сто петдесет и шест долара. Никакъв данък, тъй като идваше от Тексас. Сладка беше иронията, че използва същия прибор, който използваше охраната върху него, и знаеше дяволски добре неговата ефективност. Нагласена на максималния си волтаж, тя можеше да нокаутира човек и го прати в безсъзнание за най-малко петнайсет минути, давайки напълно достатъчно време на жертвата за задушаване. Открай докрай беше перфектна система, замислена за убиец с оскъден ум. Взе зашеметяващата пръчка в ръка и бързо излезе през задната врата.