Ридли Пиърсън - Достатъчно основание

— Имам действащо споразумение с щатската болница за техните по-интересни случаи. Така мога да поддържам солидна частна практика и същевременно да давам своя принос там — усмихна се сърдечно.

— Куин е под арест. Считаме, че той може да е нашия „самоубийствен убиец“. Ако имате възможност да ми съобщите някаква уместна информация.

— Няма да ви правя обструкции, детективе. Но все пак искам да кажа, че имам определени ангажименти пред моите клиенти. Конфиденциалността изпълнява полезна роля. Надявам се тя да опазва клиента, когато той има нужда от защита. В сегашния случай обаче обществеността може да се нуждае от повече защита, отколкото клиента. Щом Куин не може да се подчини на законите и правилата, значи продължава да се нуждае от лечение. Това е толкова просто и ясно. — Поколеба се, но продължи: — Запознат съм много добре с неговия случай, много по-добре, отколкото можете да си представите, детективе. — И попита с поверителен тон: — Кажете ми какво знаете.

Дюит му разказа накратко целия случай, включвайки живото описание на Колет за миналото на неговия партньор по шах.

— Знаете ли, той е прав. Куин е само заподозрян в много престъпления с насилие. Случаи с изчезнали хора. Осъден е обаче само за убиване на няколко котки и кучета. Това — каза той и вдигна пръст, — е неговото коварство. Външно той води съвсем нормален живот — продължи лекарят, — докато го напускат неговата законна съпруга и син. Всъщност това не е било съвсем нормално. Бащата на Куин, който е бил рибар в Ню Бедфорд, щата Масачузетс, бил буен алкохолик и редовно биел жена си пред своя син. На четиринайсет години Куин е беглец от училище. Бяга право на запад, прекосява цялата страна и стига до района на вашия залив, където се установява. През шейсетте години е от радикалната младеж. Опитва наркотици. Изключен от щатския колеж, където между другото се е справял добре с изучаването на хотелска администрация. Захваща се с най-различни несериозни работи в продължение на няколко години. Пие много, има много алкохолни прояви. Тогава идва детето. Велик момент в живота му. Настъпва временно удовлетворение. Но скоро жена му го напуска, вземайки сина със себе си. Някои хора, с които се занимаваме, са станали буйни, безмилостни и дори агресивни именно след такава загуба. Куин тогава се превръща в саможив отшелник, затворил се в продължение на седмици в тъмната си стая със спуснати пердета, живеейки от комбинация от наркотици от улицата и алкохол. През този период опитва доста халюциногени. — Прелисти страница от документите в папката пред него. — Отхвърлянето му от двамата най-близки е разтърсило чувството за неговата ценност, неговото самочувствие. Криминалната му история започва около шест месеца след споменатото напускане на семейството. Забележете, цялата тя е непълна и цялата е свързана със заподозрени трети лица — начина на психопата да избегне въвличането на себе си — но се връзва изненадващо добре с това, което се знае за изчезналите лица през същия период.

Както споменахте, Куин определено се определя като трапер. Аз съм много добре запознат с теорията за трапера и я приемам, въпреки че много други от моята професия остават скептично настроени. Предполага се, че не би прибегнал до проливане на кръв. Не бих повярвал. Майкъл Куин е способен на всичко. — Погледна Дюит. — Правим всичко възможно да категоризираме психопатите, детективе, защото това ни позволява широк поглед върху тези, с които имаме работа. Като организиран несоциален тип, недоказаните убийства на Куин винаги са били внимателно планирани; трупът винаги е бил преместван на голямо разстояние и по-късно откриван на такова място и в такова състояние, че най-малкото е можело да бъде заподозрян пряко той. От това, което съм чел за вашите случаи с убийствата там на юг, това поведение изглежда съответства доста на тях. Всеки път в нашите случаи колите на жертвите са били премествани. Вярвам, че и при вашите случаи е така.

Трябва да обясня нещо, за да не ме счетете безотговорен, че се отнасям пренебрежително към евентуално замесване от моя страна. Проследявам вашето разследване чрез вестниците, детективе, вече цяла седмица. Когато прочетох за детектива Лъмбровски във вестника, се изправих пред много трудно решение… и точно тук се крие деликатността на моето положение. Не чувствах, че е етично да изляза напред и предложа информация за Куин, когато всъщност може да се окаже, че тази информация няма никаква връзка, със случая и може да отведе „гладните“ власти при някой невинен човек. Въпреки собствените ми подозрения, аз не съм детектив в края на краищата. Обаждането на Доктор Шилстейн от ваше име обаче разглеждам в съвсем различна светлина. Тук вече вие идвате при мен, инициативата е ваша, разбирате ли? Но не мога да позная по изражението на лицето ви, че това няма значение за вас. — Вдигна рамене. — Може би трябваше да направя едно анонимно обаждане до вас, един вид увертюра, но не знам. Размишлявах над това. Това са демоните, с които аз трябва да живея, и с които се срещам често. Мога само да бъда благодарен, че дойдохте при мен веднага, щом можахте.