Ридли Пиърсън - Светкавично бягство

Двете деца се бяха държали изненадващо добре, като Пени бе лидерът през цялото време.

— Отивам да я доведа — отвърна Ларсън. Командосът тръгна бегом, повел коня. Децата се хванаха здраво.

Ларсън се върна на пътеката и хукна.

Ла Моя стоеше до задната порта на имението. Изчака шофьора на навигатора да слезе и да я отключи. Продължи да чака, докато мъжът пъхна ключа в катинара и го завъртя. Катинарът се отвори с изщракване и мъжът го махна от вратата заедно с веригата.

Тогава излезе от сянката и спокойно обяви: „Полиция“.

Шофьорът трепна от изненада и се пресегна за пистолета си. На не повече от метър, Ла Моя натисна спусъка и пръсна капачката на коляното на човека. Когато шофьорът се завъртя, изкрещя и падна на земята, Ла Моя забеляза как някой вътре в колата се провира от задната към седалката на шофьора. Можеше да стреля по него, но докато от всеки прозорец не щръкнеха пистолети, разполагаше с по-добър избор.

Вместо това той бавно преброи наум — всъщност си тананикаше. Точно когато мъжът се плъзна зад волана, Ла Моя стреля няколко пъти в предната броня на колата. Един, два, три, четири… С петия изстрел улучи G-точката и въздушните възглавници отпред се задействаха, надуха се и отхвърлиха главата и тялото на шофьора назад към седалката като огромна ръкавица на юмрука на Мохамед Али.

Тогава тръгна напред с пистолет, насочен право в лицето на мераклията, готов да изпрати първия, който помръдне, на среща със Създателя.

Рязко отвори вратата на шофьора, като не забеляза жената отзад, преди да се включи осветлението на купето. Имаше нужда от медицинска помощ. Той самият би могъл да я закара — беше истинско удоволствие да покараш навигатор.

Разпозна мъжа зад волана — Рикардо Ромеро. Беше си научил урока.

— Съжалявам — каза Ла Моя. — Пътят е затворен.

Ларсън не изгаряше от желание да се втурне в престрелка, но го прие като необходимо зло, докато пухтеше нагоре по хълма с видимо накуцване.

Стигна до стълпотворение от хаотично паркирани черни коли, които се надпреварваха за стартова позиция. Една от колите даде назад по тревата и се изстреля сред ветрила от кал от двете страни. Последва я друга. И двете минаха на сантиметри от Ларсън, като едва не го прегазиха, но никой не му обърна внимание. Вероятно никой не го забеляза. Вероятно не беше там.

Може би беше умрял под бараката и сега живееше в някакво последно измерение, което не съществува никъде, освен в главата му.

Ротем бе режисирал забележителен спектакъл. Когато го слушаше, човек оставаше с впечатлението, че стотина агенти провеждат акция, макар Ларсън да знаеше, че вероятно са много по-малко. Тъй като нямаше организирана съпротива, на изстрелите се отвръщаше спорадично, като голяма част от охраната на резиденцията очевидно вече беше изчезнала без предупреждение.

Сред този адски тътен Ларсън директно се насочи към входната врата на резиденцията. Щом се озова вътре, обърна гръб на това, което изглеждаше като малка война, и се озова в пищен, великолепен свят. Ромеро не се бяха скъпили за уединението си в имението.

В антрето зърна отражението си в инкрустирано със злато огледало, по-голямо от човешки ръст. Удиви се на ходещия ужас в него и се извърна. Не можа да се познае. С разкъсани ръкави и крачоли, окървавен, като дори черната канадка, в която бе облечен, бе потъмняла още повече, Ларсън стигна до централното стълбище и се заизкачва нагоре, като трудно вдигаше непослушните си крака; отказваха да помръднат въпреки отчаянието, което го тласкаше.

Отправи се към третия етаж с пистолет в ръка.

Прекъсването на електричеството без съмнение бе дело на Ротем. Вече в близост до резиденцията се усети ударната вълна от експлозията на паралитична граната, която разтърси прозорците. Предназначението на гранатите бе да създават налягане с цел спукване на синусите и тъпанчетата в затворено помещение; използването им на открито обаче бе неефективно, но впечатляващо от гледна точка на пиротехниката и намирисваше на Хемптън и Стъбълфийлд и методите на собствения му отряд за зашеметяване на беглеца, преди да бъде нанесен последният удар.

Пронизваща бяла светлина проникна през прозорците и освети коридорите на горния етаж. Изкачваше се нагоре под показното великолепие на дузината портрети на старци с издадени челюсти, с горди назидателни изражения и стикове за голф в ръка.

В далечината се долавяше воят на приближаващи се сирени. Подкрепление. Глупава тактика, що се отнася до Хоуп. Сирените щяха да подплашат тъмничарите й и щяха значително да съкратят живота й. Ако вече не беше мъртва.