Ридли Пиърсън - Светкавично бягство

— Обувки?

Нито едно от децата не отговори. Пътят им минаваше основно през игрището. Щяха да вървят боси.

Преведе ги покрай двамата обезвредени пазачи в предната стая, надникна навън и хукнаха напред. Щом имаше изстрели, макар и далеч от резиденцията, очакваше да се появят и други.

Сега и тримата тичаха през тъмното игрище; децата не изоставаха и Ларсън усети потта да се стича в раните му. Поведе ги към невидимата конюшня.

Извади телефона си, докато още тичаха. Забави крачка, като позволи на децата малко да го изпреварят. Но точно в този миг дисплеят на телефона светна — неоново синьо — и обяви получаването на съобщение.

Хоуп!

Все по-ясно чуваха ромоленето на поток. Приближаваха конюшнята.

Изгаряше от нетърпение да получи известие от нея, но единственото, което прочете на малкия екран, бяха цифри.

911.

— Стреля се — докладва Ла Моя в слушалките си. Уведоми останалите в микробуса: — Паяците докладват, че са чули между шест и осем изстрела.

Вече не бе необходимо да чакат заповедта на главния прокурор.

— Хемптън и Стъбълфийлд. Прескочете стената! — заповяда Ротем. — ВЕДНАГА!

Всички, които се намираха в задната част на полицейския микробус, бяха прекарали последните десет минути в подготовка за нахлуването. Членове на елитния отряд за борба с безредиците към сиатълската полиция подадоха на Хемптън и Стъбълфийлд, вече облекли защитните жилетки „Кевлар“, запалителни и парализиращите гранати. Ла Моя каза на Ротем:

— Само кажи и имаш дванайсет от най-добрите ни оперативни на терена, както и двама снайперисти с позиции срещу къщата.

— След колко време?

— Дай ми седем до десет минути.

— Добре, действай, но не искам грешки. Двамата ти паяци и трима от моите хора ще бъдат на земята. Да няма приятелски огън. Първо проверяват, после стрелят.

— Разбрано.

Ротем нареди на Ла Моя да извикат и патрули и да запечатат всеки изход. Всеки, който се опиташе да избяга, трябваше да бъде задържан като свидетел.

Хемптън и Стъбълфийлд се насочиха към стълбите, прикрити зад стената. Телефонът на Ротем иззвъня и той го притисна до ухото си; отначало бе твърде развълнуван да слуша, но после гласът от отсрещната страна го зашемети.

— Затваряйте си шибаните си усти! — изрева той прекалено силно за тясното пространство отзад в микробуса.

Мъжете млъкнаха незабавно.

— Ларсън е — уведоми той групата.

Бяха чували това име, но вероятно не осъзнаваха значимостта на обаждането.

— Давай — излая Ротем по телефона, а по бузата му се стече струйка пот.

Филип прекъсна търга при седемнайсет милиона и петстотин хиляди, като две от фамилиите се бяха съюзили набързо под масата, обединявайки парите си срещу хотелиера от Рино, който спря да наддава. Бащата, братът и двамата първи братовчеди на този хотелиер бяха загинали при гангстерски схватки и той вярваше, че имената на убийците им са в този списък.

Филип обяви десетминутна почивка, като покани всички да си вземат от приготвената храна. Не го направи от алчност, а защото този път един от хората му го бе извикал навън. Първо Рикардо, сега и него: ставаше нещо притеснително. Но няколкото думи, които прошепнаха в ухото му, го убедиха, че няма избор.

— Онази жена, Стивънс, е на горния етаж.

За миг онемя, новината бе направо покъртителна. Беше изпратил хора навън да претърсват терена, докато онази Стивънс се бе промъкнала в резиденцията.

Заобиколи площадката на първия етаж тъкмо навреме, за да види какво става отвън: Рикардо се качваше в черния навигатор. Филип забърза да види по-добре. Катрина бе положена отзад, завита в одеяла, с изцапано с кръв лице и очи, които примигваха, но не виждаха. Вратата се затръшна и автомобилът потегли, докато Рикардо крещеше:

— През задната порта!

— Какво, да му… — попита Филип най-близкия охранител.

— Конят я е хвърлил — докладва мъжът.

Беше по-вероятно да са извикали Рикардо от срещата, защото са заловили Катрина, докато е бягала от него, и това да е било наказанието й.

— Какво е състоянието й? — В този миг Филип осъзна: щеше да убие Рикардо.

— Прободна рана точно под гърдата — каза човекът. — Като че ли с някакво гадно мачете, така поне чух.

Филип изкачи трудно следващата площадка, обезпокоен за състоянието на Кати, и нареди на своя човек да следи положението във всеки един момент. Стигна до празния апартамент на третия етаж и видя Хоуп Стивънс, настанена в удобен стол. Беше напъхала ръката си в процепа на стола и Филип даде знак на своя човек да я провери. Той се върна с мобилния телефон.