Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Във време, когато субпространствената комуникация беше почти съвършена, кабелната връзка кораб — кораб представляваше такава архаика, каквато е говорещата тръба. Но не и в близост до NG 467H. И така, ботът беше отпратен към „Нормандия“ на кислородни ракети и повлече кабела след себе си.

Въпреки че интегралната му схема бе остаряла с цели трийсет години и почти неизползваема, все пак указа на бота да се приближи… ето там… на онзи пръстен чувствителен метал… приближаване… обръщане… изстрел… и комвръзката се лепна на мястото си, и линията с „Нормандия“ се отвори.

— Тук доктор Шапиро — стигна до тях гласът от „Нормандия“. — Колко пострадали имате?

— Тук командир Лавоне. Трийсет и пет. Моят медик казва, че дванайсет са в критично, трийсет процента изгаряне, нестабилни. Всички останали втора — трета степен изгаряния, полустабилни.

— Изчакайте.

Скобите с форма на сърп се плъзнаха от „Нормандия“, прихванаха „Сан Яцинто“ и придърпаха товарните люкове на двата кораба на скачване, след което вратите се отвориха.

Четиридесетимата гурки на Стен се пръснаха в хангара на „Нормандия“. Всички носеха не само кукрита и уилигъни, но и зашеметители, увиснали на вратовете им.

Заповедите на Стен бяха прости: 1. Всеки, когото видиш, го неутрализираш; 2. Ако е невъоръжен, го зашеметяваш — ако е въоръжен и опасен, го убиваш; 3. Намираме Императора и го подсигуряваме; 4. Никой, подчертавам никой , не трябва да се приближава до Императора при никакви обстоятелства — всеки, независимо от обяснения и ранг, който се опита, да бъде убит.

Гурките, като истински гурки, си падаха по простите заповеди — след пет секунди всички в хангара лежаха в безсъзнание. Дори „говорителят“, свързан към командния център на „Нормандия“, нямаше време да съобщи, че корабът е атакуван.

По команда, все едно че беше на упражнение, ефрейтор Люк Кесаре пристъпи напред с покрито с кърпа блюдо. Киргиз се обърна и се усмихна, очаквайки новото ястие. Лявата ръка на Кесаре поднесе блюдото, а дясната замахна с камата и тя се заби през усмихнатата уста на Киргиз, през небцето му и право в мозъка. И клането започна…

Колоната гурки, със Стен начело, тичаше безшумно по централния коридор с каютите на екипажа. Алармената система загърмя:

— Всички свободни от дежурство… банкетната зала… някой… опитват се да убият Императора… — Гласът спря, последваха хаотични шумове и миг по-късно системата замлъкна.

Хората от екипажа започнаха да излизат в коридора и да падат, зашеметявани от гурките.

При тръбата на асансьора Стен вдигна ръка и четиридесетте мъже се заковаха на място. Той бързо се разпореди половината мъже под командата на старши халвидар Харкаман Лимбу да поеме нагоре през офицерския сектор и да осигури комуникацията и командната зала на „Нормандия“. Останалите двайсет го последваха към банкетната зала.

Огромните портални врати на банкетната зала бяха зейнали. Шумът на битката кипеше някъде дълбоко навътре. По сигнал на Стен Алекс и гурките предпазливо закрачиха напред.

От шедьовъра, сътворен от Марр и Сенн, нямаше и помен. Масите бяха обърнати и димяха. Залата беше затънала до глезените в потрошени блюда и премазана храна. Отвсякъде се хилеха ужасно обезобразени трупове.

Стен и гурките хукнаха напред през локвите кръв, покрай десетките загинали преторианци и таанци. Тук-там се мяркаха и труповете на гурки, загинали, за да опазят своя Император.

— Мдаа — изсумтя Алекс. — Т’ва е измяна, достойна за истински Кембъли.

Стен с облекчение забеляза, че тялото на Императора не се вижда сред кървавите останки.

Точно в края на главната маса имаше кръг от петнайсетина мъртви преториански предатели. По средата на кръга лежеше гурка, застрелян в гърлото. Джемедар Кулбир. Беше загинал, верен на клетвата си да защити Вечния император.

— Тук лежи един герой, момко — прошепна почтително Алекс.

Преди Стен да успее да отговори, от коридора встрани от банкетната зала внезапно изригна пламък.

— Напред! — изрева Стен.

Прескочиха останалите трупове и се втурнаха през залата.

Когато завиха на ъгъла, завариха цял взвод преторианци, прегазващи последните трима от екипа на гурките. На Стен му остана време да зърне как старши субадар Лимбу извади своя кукри и налетя самоубийствено срещу тях. Двама преторианци загинаха преди да им остане време да открият огън, след което Лимбу падна.