Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Гурките на Стен се изсипаха в тила на преторианците. След миг още петнайсет предатели лежаха мъртви и хората на Стен тичаха да намерят Императора.

Императорът срита дебелото тяло на Танз Суламора надолу по стълбата, обърна се с уилигъна в ръка и продължи след него. Част от ума му се развесели от факта, че тялото му все още помни как да се движи при тревога.

Императорът стъпи на пода на оръжейната палуба, хвърли се встрани и куршумът АМ2 експлодира на мястото, където трябваше да бъде. Четири заряда изсвистяха нагоре по стълбата и гърдите на преторианеца се взривиха. Императорът задържа пръста си на спусъка и извърна оръжието към стълбата. Зарядите с антиматерия отпраха рамките и стълбата се срина.

— Това ще ги спре за малко, докато измислят как да слязат долу — каза той.

За половин минута Императорът премисли ситуацията. Когато преторианецът уби Киргиз, за миг беше замръзнал. Някакъв сегмент от ума му беше изръмжал: „Може би е време да се намесиш в тази малка свада и да върнеш кадрите назад“.

Гурките бяха спасили живота му през тази мълниеносно развихрила се смърт. Наик Таман Гурунг сграбчи Императора и го смъкна на пода, поемайки с тялото си изстрела на уилигъна. Старши субадар Читаханг Лимбу беше включил уилигъна си на автоматична и сееше заряди из банкетната зала.

Императорът се измъкна изпод трупа на Таман, грабна оръжието му и изкомандва бойците си. „Потърси укритие“, не преставаше да мисли, докато групата му си пробиваше с бой път към изхода. Можеше да избере отстъпление към собствените си покои, но ексинженерната част от съзнанието му го тласна към кърмата на кораба, право към машинните секции на „Нормандия“.

Разбираше, че шепата гурки под командата на старши субадар Лимбу, оформили ариергарда, могат да удържат само няколко мига. Но тези няколко мига щяха да му дадат старт към машинната зала. Знаеше, че щом стигне там, ще може да прати във вечна забрава какъвто и да бил брой убийци.

Огледа оръжейната палуба. Ако се изключеха ракетометите и пирамидите с оръжия, струпани от двете страни на извития коридор, водещ от носа на кораба чак до машинното отделение, оръжейната палуба на „Нормандия“ приличаше на най-обикновена палуба за разходки, каквито имаше на всеки лайнер. „Не тук — реши той. — Това не е най-доброто място за позиция.“

Ледох вече чакаше при следващия люк, водещ надолу към кухненските отделения.

Императорът даде знак на хората си. Малко се изненада, като забеляза, че са му останали само Суламора, Ледох и двама гурки.

А още повече се изненада, като разбра, че кой знае защо, всичко това го забавлява.

Стен, Алекс и гурките скочиха на оръжейната палуба под зареждащите механизми. Не петдесет метра срещу тях пред пасажа надолу се бяха струпали преторианци.

Двайсет на брой. Един от преторианците ги видя и се развика.

Стен перна червения бутон на стената. Над бутона пишеше „Зареждане“.

Една ракета „Таласъм“ се плъзна плавно по жлеба към ракетомета.

Системата можеше да зарежда на всеки шест секунди. Ракетата се задвижи много, много бързо и когато стигна скорост шейсет километра в час, засече преторианците. Тон стомана, ударил няколкостотин кила месо, причинява големи щети.

По сметките на Килгър петима преторианци изпопадаха преди останалите петнайсет да намерят укритие зад ракетомети, оръжейни тръби и други и да открият огън.

— А, писна ми от тоя дракх — измърмори той и се хвърли напред.

Въоръжението на „Нормандия“ беше предназначено не само за дълбокия космос, но и за планетарни действия. Разбира се, атмосферните оръжия като картечници и прочие бяха надлежно запоени към херметично затворените люкове, през които стреляха. По стените и металните греди бяха накачени всевъзможни оръжия, но те, разбира се, бяха предназначени за стрелба от транспортьори и, естествено — извън кораба. Едно от тези устройства беше огнехвъргачка, която при нормални обстоятелства изискваше отделение от четирима души, за да я домъкнат до мястото за стрелба.

Старши сержант Алекс Килгър беше роден на тежък свят и не можеше да се нарече нормален при никакви обстоятелства. Той смъкна огнехвъргачката от стената, зареди, прицели се и натисна спусъка преди някой да успее да реагира.

Огънят изхвърча по коридора, удари отсрещната греда, рикошира и… лумна.

Един сигнален огън, предназначен да се види в продължение на около половин светлинна секунда, произвежда доста прилична експлозия, особено ако изгърми в коридор с размери десет на десет метра. Гурките и Стен едва успяха да се сплескат на пода пред фучащото над главите им огнено кълбо, преди автоматичната пожарогасителна система на „Нормандия“ да изхълца и да изсипе няколко тона ретардант върху онова, което беше взела за пожар.