Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Твърде късно за петнайсетте купчинки въглен, останали от преторианците.

Стен и бойците му затичаха през полустопения коридор, за да намерят Императора.

Марр и Сенн се бяха укрили във фурната на една грамадна сонична печка. Когато започна касапницата, двамата се намираха в просторната кухня-неръждавейка на лайнера и щом чуха воя на алармената система, благоразумно решиха да останат настрана.

Сенн се сгуши до Марр и промълви с трепет:

— Като приключат, ще хванат и нас и ще ни убият. — Погали с нежност козинката на верния си любовник. — Ех, нищо. Беше хубава любов, нали?

Марр изведнъж се изправи в цял ръст и викна:

— Да им го начукаме!

— Трябва ли? — попита Сенн.

— Единственото, което знаем, мили — каза Марр, — това са кухните. И ако тези брутални човеци превземат моята кухня, много ще съжаляват.

И започна подготовката за последния сблъсък. Сенн разбра какво е намислил и също скочи, изтрил от ума си всякакви мисли за нежна смърт.

Започнаха с фурната. Беше висока три метра и също толкова на ширина. Вътре имаше много решетки за готвене и въртящ се грил, който можеше да издържи цял бик. Нагревателят бе широколъчев проектор — приличаше донякъде на голяма камера, поставена на хидравлични повдигачи. Когато фурната се включеше, дебелите защитни врати автоматично се затваряха и проекторът се плъзваше над храната, като сипеше залпове ултразвук, за да опече каквото е сложено за печене.

Първото, което направи Марр, бе да строши обезопасяващия ключ. След това двамата напрегнаха мускули над сонарния нагревател.

Пред кухнята изтрополяха ботуши, двамата се обърнаха и видяха влезлия заднешком в огромното помещение Вечен император. Влачеше Танз Суламора и отвръщаше на огъня през вратата. Половин секунда по-късно видяха първо шамбелана, после двамата останали живи гурки. Рам Синг Рама и Агансинг Раи ревяха предизвикателно срещу преследвачите и ги засипваха с огъня на улигъните си.

Преторианците изпратиха ответен залп и двамата залегнаха. Стените от неръждаема стомана на кухнята засъскаха, покриха се с нажежени мехури и започнаха да се топят.

— Насам — извика Императорът и поведе малката си група към аварийния изход. Точно след него имаше тунел, водещ към главния складов отсек и машинните помещения.

Тропотът на преторианските ботуши ги последва. Рам извика и падна, след като зарядът на един уилигън го посече в корема. Преторианците нахълтаха и хукнаха след групата на Императора, която току-що се беше вмъкнала в аварийния изход.

Без колебание Сенн сви тялото си на космато кълбо, изтърколи се от фурната, в която се криеха с Марр, натисна бутона „Паропочистване“ и отново скочи във фурната.

От дупките на стените засъска пара. Санитарните сензори моментално анализираха участъка за чужди — в смисъл биологични — обекти, след което забълваха гореща пара към нахлуващите организми.

Единадесетимата преторианци отвориха едновременно усти да закрещят. Дробовете им се изпълниха с гореща пара под високо налягане и бяха сварени преди звукът да стигне до устните им. Плътта им се изду и кипна, мехурите запукаха и потекоха.

Почистващата процедура отне само трийсет секунди — точно според наръчника за ползване! — преди да се самоизключи. Всичките единадесетима преторианци бяха мъртви. Или умираха. Човешкото тяло е упорито.

Пак тропот на ботуши, пак стрелба и през вратата изригна нова група, с Фоли начело. Той забеляза личицето на Сенн, надничащо от фурната, и изрева:

— Убийте ги!

Цяло отделение скочи напред. Марр и Сенн се изтъркаляха от фурната. Фоли и четирима от преторианците се втурнаха към аварийния изход, след Императора.

Междувременно отделението преторианци затропа тежко към Марр и Сенн.

— Помогни ми! — изписука Марр и Сенн пъхна тънките си раменца под сонарния нагревател и напъна нагоре.

Бавно… бавно… нагревателят се повдигна.

— Давай! — извика Марр и двамата скочиха през огнения дъжд на уилигъните. На Марр му остана време само колкото да натисне бутона на нагревателя преди двамата да се скрият зад стоманената врата на един от килерите.

Лещата на сонарния нагревател примига, след което се ушири на пълна мощност. Невидимият, но смъртоносен лъч се насочи като конус навън тъкмо когато преторианците се затичаха право в него.

Марр и Сенн се сгушиха зад вратата и заслушаха ужасните викове на умиращите преторианци. За няколко секунди цялото отделение беше опечено. Високочестотните вълни загряваха отвътре навън, поради което още преди плътта да започне да се сбръчква, да дими и покафявява, вътрешните им органи се пръснаха навън, оплесквайки петдесетте метра кухненска стена с късове плът.