Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Марр надникна към кървищата отвън и потръпна. Сенн понечи да погледне зад него, но Марр избута любовника си навътре, за да му спести доживотната травма. Самият той усети как една трошица от чувството му за красота се съсухри.

Викове и ново трополене. Марр погледна към главния вход на кухнята и се приготви отново да натисне бутона на изпичащия сонар. Който и да дойдеше през вратата, щеше да умре като отделението лоши човеци преди малко. Пръстите му почти бяха натиснали бутона, когато видя профучалата през разтворената врата стройна фигура.

Позна Стен и пръстът му се дръпна от бутона. Дори не изчака да види какво стана след това, а се смъкна зад стоманената врата до Сенн.

Вгледа се в големите, светнали очи на приятеля си и каза:

— За малко да убия нашия млад капитан!

Зарови лицето си в меката козинка на Сенн и заплака.

Стен и Алекс простреляха четиримата преторианци, напиращи към вратата на аварийния изход. Фоли успя само да ги види и да натика тялото си зад машината за разфасоване, автономен бот от покрита с червен емайл стомана. Туловището на робота касапин, три на пет метра, стоеше неподвижно, със стърчащите безжизнено от него остри като бръснач ножове, сатъри и куки за хващане на месо.

Стен се смъкна на колене и се провря в празнината между машината и стената. Дали Фоли щеше да продължи, или просто го чакаше на завоя? Почти нямаше място за маневриране и Стен трябваше да премести оръжието си в лявата си ръка, за да продължи напред.

Ето! Видя черното дуло на оръжието на Фоли, замахна към него, изгуби равновесие и падна. Но кокалчетата на пръстите му се удариха в хладен метал и той усети, че оръжието се изтръгва от ръката на Фоли, след което чу как пушката издрънча върху кухненския под. Изрита, измъкна се от тесния тунел и се надигна да се изправи. Тежък удар отново го отпрати на пода и той тромаво падна, като едва избегна камата на Фоли. Видя сянката на ботуш, замахнал към него, успя да хване петата с три пръста и да я извърти. Фоли залитна назад и се блъсна в бота.

Машинарията се съживи с пронизителен звук и куките се протегнаха, за да хванат месо. Преди Стен да успее да се съвземе, Фоли избегна куките и вдигна пушката си. Но една от верижните куки се люшна напред и го закачи за гърлото. Той изпищя от болка. Куката го затегли в прегръдката на автокасапина.

Стен гледаше с потрес как машината умело обработва Фоли. Само за секунди десетки ножове обелиха кожата му — още преди да е издъхнал. От металното туловище като змийчета изсъскаха пипала, за да изсмучат кръвта. Триончета зарязаха ставите, остри сатъри затракаха, за да отделят плътта от костите.

Финалният писък на Фоли още отекваше в кухнята, когато последните остатъци от него бяха разфасовани, опаковани и изпратени в склада за замразяване.

Стен протегна ръка и изключи машината. После заобиколи робота касапин и тръгна да намери Алекс.

Енергоизточниците и двигателите може да са се променили до неузнаваемост, но всеки космически бандит от двайсет и първи век щеше да се почувства у дома си в машинното отделение на „Нормандия“. Залите си бяха същите огромни, екнещи метални помещения, потръпващи от невидима мощ. Блестящите елементи на двигателя АМ2 спокойно можеха да минат за дизел-електрик или за ядрени, и същите пасажи се виеха като паяжини нагоре, над и около объркващата машинария и странните измерителни уреди.

Тъй като „Нормандия“ не беше на работещ двигател, на смяна се бяха оказали само дежурният офицер и един чистач — и сега и двамата лежаха в локви кръв.

Императорът забеляза двамата преторианци едно ниво по-нагоре — бяха се присвили зад захранващия блок. Помисли за миг, после внимателно се прицели и стреля четири пъти. Четирите заряда поразиха от двете страни пасажа, отрязаха го и преторианците пропаднаха. „Точно като на скейт“, каза си Императорът и отстреля като панички двамата мъже преди да се потрошат на палубата.

— Хайде, адмирале. Размърдай си задника — извика той и Ледох и последният останал гурка му помогнаха да изтика до аварийната врата един оксижен. Императорът се почувства леко горд, след като физическата му памет настрои кислородната смес, запали горелката и успя да завари ключалката на люка, през който бяха влезли.

— Това ще ни даде още малко време, Мик.

Ледох го гледаше с яд и друга част от мозъка на Императора се зачуди какво по дяволите му става на този човек. Когато пукотевицата започна, Ледох се оказа един от първите, извадил служебния си пистолет, но той беше бързо избит от ръката му от някакъв, според Императора, престарал се гурка. „Не е възможно да е изплашен — помисли Императорът. — Но може и да е“ — продължи мисълта му, докато вървяха нагоре по пасажите. Сигурно беше минало доста време, откакто някой бе стрелял точно под опашката му.