Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Двигател в готовност.

— Две… едно…

— Цел!

И „Сан Яцинто“ блесна, щом двигателят АМ2 отпрати кораба на орбитата, която щеше да го прехвърли в дъга много близо над пулсара, към най-близката точка на пресичане с „Монтебелло“.

— Ох, момче — въздъхна Алекс. — Т’ва сега ми напомни за един от предците ми.

Макар външно да приличаше на раздрънкана търговска гемия, минала през повече собственици, отколкото наематели за пет-шест месеца, корабът всъщност беше истински разузнавателен кораб на „Богомолка“, клас с толкова тяга, колкото всеки имперски унищожител, и с далеч по-добра електроника. В добавка към четиричленния му екипаж, в него се бяха напъхали Стен, Алекс и четиридесет гурки.

Преди да натисне паник-бутона, който да предупреди флотилията, Стен беше пуснал няколко дистанционни сателита извън NG 467H, които, надяваше се, щяха да донесат за пламъка от двигателя на всеки кораб, поел в неговата посока. След това щеше да изпрати сигнала за бедствие — знаеше, че спътникът, предназначен първоначално да поддържа стегнатия лъч от самия дворец, ще реагира и ще се свърже със самата флотилия, въпреки че корабите се намираха в зоната на интерференция на NG 467H.

— Старши сержант Йети, не знаех, че сте в течение кои точно са били предците ви — подхвърли с привидна невинност наик Гунджу Лама.

Килгър го изгледа презрително.

— От някой офицер щях да преглътна тоя дракх, но не и от едно редниче, което трябва да се върне в Катманду да му оскубят пичите косми. — И продължи: — Та бях започнал, капитане. Един от моите предци отишъл за лептата и…

— Какво, по дяволите, е лепта? — попита Стен. От дистанционните му нямаше сигнали, затова трябваше да убият времето си с нещо. Слушането на поредната абсурдна история на Килгър беше толкова подходящо занимание за тази цел, колкото всяко друго.

— Един малък плод, с форма на ананас. С’а не ме прекъсвай, момко. Значи, трябвало моят предтеча да се види с един шарлатанин, да му подпише, че не може да си практикува занаята. И значи докторът поглежда прадядо ми Алекс Силкърк Килгър и се калайдисва. „Момче — вика му, — липсват ти части.“ И моят прадядо вика: „Аха“. „Що нямаш трансплантанти?“ — вика докторът. „Не беше възможно — обяснява Силкърк. — Щот’ доскоро, разбираш ли, бях пират.“ Докторът решава, че има логика, и продължава с прегледа. И като свършва, вика: „Сър, здрав сте като Макдоналд“. „Без липсващите части.“ И значи Силкърк му обяснява: „Видиш ли го тоя липсващ крак? С щипалката? Взимах на абордаж една яхта и люкът ме заклещи“. А медикът го слуша шашнат. „Тая кука — продължава Силкърк — ми е от един лазербласт. Отпра ми лапата, без капка кръв да капне.“ „А окото?“ — пита го докторът. Силкърк се пипа по кръпката и вика: „Окото ли? То е от една курешка на гларус“. „Курешка на гларус?“ „Аха. Бях на вахта, гледах нагоре един кран и гларусът ми се изсра в окото.“ „Но как може от една курешка…“ „Докторе, щот’ тая кука тогаз ми беше само от два дни.“

Стен потърси подходяща реакция и я намери бързо.

— Скапани римляни!

След което отново насочи вниманието си към предупредителните екрани.

„Сан Яцинто“, който се придържаше откъм слънцето спрямо пропадащата гемия, изравни орбитата си с преобръщащия се в празното пространство кораб и се приближи. След това един офицер доброволец, с визьор, включен на максимална непрозрачност, пренесе кабела до един от прикачващите блокове на „Монтебелло“. След това долната лебедка на унищожителя придърпа двата кораба един към друг.

Лавоне беше предположил, че въпреки имперските конструкторски наредби люковите системи на „Монтебелло“ няма да съвпадат с неговите, затова беше приготвил тръбата-хармоника. Тя се изду и се разтегна, намести се и залепна херметично към входния люк на „Монтебелло“.

Лавоне, офицер който държеше на принципа „командирът води на първата линия“, беше облякъл скафандъра и чакаше пред люка на „Сан Яцинто“. Зад него в скафандри стояха двайсет души. Люкът, един проход и една каюта бяха пригодени за очакваните обгорели членове на екипажа на „Монтебелло“.

— Всички, затворете скафандрите — нареди той и всички щракнаха лицевите предпазители.

— Отворете външния люк.

— Външният люк се отваря, сър.

Въздухът от люковата камера изсвистя към тръбата и атмосферното налягане се изравни. Лавоне хвана кабела, минаващ през центъра на тръбата, и прихващайки се с ръце, се приближи до люка на „Монтебелло“.