Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— … и в договорен срок Императорът ще прочете, или ще е прочел, взаимно договорено послание до своите поданици, чиито основни точки следва да включват…

— Достатъчно — прекъсна го Императорът. — Скапано достатъчно. Разбрах какво целят. Сега да видим какъв е нашият отговор.

Адмирал Ледох повдигна вежда.

— Тъкмо се канех да предложа, ако сме съгласни, че сме напълно запознати с техните искания, да ги дадем за анализ от дипломатическия компютър.

Императорът се изсмя.

— Ледох, започваш да дрънкаш като проклет таанец. — Вдигна чайника от масата и напълни три чаши. — Колкото до дипломатическия компютър, зарежи го. Мога да анализирам по-бързо и по-точно. Правя го повече столетия, отколкото звезди имам.

— Очаквах да кажете точно това, сър. И се надявам, че няма да ме помислите за нескромен, ако изтъкна, че имам зад гърба си много години опит с тези хора.

— Точно затова те взех с нас. На теб вярват повече, отколкото на който и да е друг нетаанец.

Суламора се усмихна.

— Не е доверие, сър. От тяхна страна си е чиста алчност. В края на краищата аз съм единственият, когото сте упълномощили да търгува с тях.

— Точно затова ти си асото в ръкава ми — каза Императорът. — Защото ти ще бъдеш моята стръв.

Суламора нямаше и най-смътна представа какво иска да каже Императорът, но усети в думите му похвала и я прие с почтителна усмивка.

— Е — каза Императорът, — сега да преведем всичко това на проста реч. Те имат пет основни искания и аз съм убеден, че всички подлежат на договаряне. Да започнем с първото. Искат моя имперски договор за администриране на Граничните светове. Превод: искат за подарък всички онези системи.

— Вие, разбира се, ще откажете, сър — изсумтя Суламора.

— В известен смисъл, но не съвсем.

Суламора понечи да възрази, но Императорът вдигна ръка. И забеляза, че Ледох изглежда странно незаинтересован.

— Да резюмирам останалото, а после ще ви кажа как вероятно бихме могли да го отиграем. Второ искане: свободна имиграция. Моето възражение: могат да задръстят системата с техните си хора. Това е двойна отстъпка. Трето: безусловна амнистия за хората на Годфри Алейн. Без проблем. Дава се. Винаги мога да ги спипам по-късно. Четвърто — и тук е поредният шибан проблем — искат да основат свободно пристанище в Граничните светове.

— Това предлага много търговски възможности — каза Суламора.

— Да. Но също така означава, че аз трябва да увелича квотата им за АМ2. Което значи, че могат да го трупат на склад и в бъдеще да ме накарат да съжалявам.

— И накрая — добави Императорът — искат публично да се извиня за смъртта на Годфри Алейн.

Ледох вдигна глава, погледна Императора с горчива усмивка и каза:

— Вие никога не се извинявате, нали, сър?

— Адски вярно. Почна ли да се извинявам, все едно че съм почнал да си търся заместника. Последния път, когато признах, че съм сбъркал, ми струваше половин трезор.

— Твърдо не, сър — предложи Суламора. — Честно казано, аз не виждам нито един пункт, който можем да приемем. Гласувам да ги пратим да си прибират багажа.

— На пръв поглед бих се съгласил с теб, Танз. Но нека да изредя предложенията си и ще видим какво мислиш ти.

Суламора изведнъж се заинтересува. Вече надушваше печалбата.

— Като начало, премествам техния последен пункт като мой първи.

— Имате предвид извинението? — Суламора беше слисан.

— Да. Само че го правя по следния начин. Предлагам да построим мемориал на Годфри Алейн. В памет на неговата смърт и на още многото жертви, дадени и от двете страни в цялата тази глупост. Вместо извинение им изтъквам, че всички обичащи мира хора са отговорни за тази продължаваща трагедия. За да напудрим кекса, финансирам цялото това начинание. Построявам мемориален град на таанския столичен свят. Един вид имперски търговски център.

Суламора се ухили кръвожадно.

— С други думи, разполагате свой гарнизон на родната им планета.

Вечният император се изсмя гръмко.

— Браво! И не само това. Шибано държа всеки мъж и жена в него да са от моите елитни части.

— Чудесно! И доколкото познавам таанците, те ще глътнат всичко това — каза Суламора.

— После, вместо да им позволя да администрират Граничните светове, им предлагам мироподдържаща сила. С личен състав петдесет на петдесет.

Суламора поклати глава.

— Не бързай толкова. Оставям на тях да назначат командващия.

Суламора помисли.

— Но това е все едно да им ги предадете.