Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Тъй като Киргиз беше таанец, при това таански воин и на всичко отгоре — таански лорд, той и не помисляше за другия резултат от едно проваляне на преговорите — сигурното му осъждане за измяна и екзекуция в случай, че се върнеше без договор.

Ако оцелееше след опита си да избяга, което беше твърде невероятно, Стен си отбеляза да сложи цената за подмяната на минихолопроцесора си на разплащателната сметка на някой друг. Защото машинката хоби на Стен щеше да се съсипе толкова сигурно, колкото сигурна беше скорошната му жалка смърт.

Холопроцесорът бе предназначен да създава илюзията за дребни — не повече от шейсет сантиметра — фигурки, машини или диорами.

Като ругаеше наум некадърността в електрониката, Стен замени всички бушони на холопроцесора с жици, измъкнати от самобръсначката, и изключи предпазната платка. Беше претърсил паметта на холопроцесора за някое по-екзотично зверче, което да използва, а после се изсмя и въведе описанието и поведението на чудесните гуриони, които наскоро бяха срещнали двамата с Алекс.

След като приключи, изтика минипроцесора на средата на стаята и нагласи дистанционното под стъпалото си.

Набързо премисли няколко по-евтини лъжи. Болен? Никой не беше чак толкова тъп, дори един преторианец. Гладен? Още по-лошо. След което го осени вдъхновение. Хвърли една видеолента по вратата, за да произведе необходимия шум.

— Какво има? — последва подозрителният глас на пазача.

— Вече съм готов.

— За какво, по дяволите?

Стен вкара в гласа си лека нотка на объркване.

— За господин Хаконе.

— Нямаме такава заповед.

— Хаконе ми каза да го потърся, щом съм готов.

— Не ни е казвал такова нещо.

Стен остави тишината да поработи за него.

— Освен това се разпореди никой да не го търси до следваща заповед — каза пазачът.

— Кай Хаконе — отвърна Стен — е в имперския комбункер. Мисля, че ще иска да говори с мен.

Всеки сержант може да избудалка един кашик, също както всеки капитан може да избудалка един сержант. Или поне така стояха нещата, когато Стен служеше в казармата. Надяваше се да не са се променили особено.

— Ще трябва да проверя при сержанта на гвардията — отвърна разколебаният глас.

— Твоя работа. Господин Хаконе ми каза, че не иска никой да разбере.

Последва едва доловимо мърморене, което обзетият от надежда ум на Стен преведе като дискусия, състояща се от „да бе, Хаконе ги прави такива работи, никой да не разбере нищо, к’во пък толкова, ако просто го заведем в комцентъра“. И след това по-висок глас:

— До стената ли си?

Стен вдигна ръцете си. Наистина стоеше до отсрещната стена, явно невъоръжен. Пазачът го изгледа през наскоро пробитата шпионка и отвори вратата. Влезе с двамата си подчинени и изведнъж двуметровият образ на гуриона се надигна от холопроцесора пред тях.

Реакцията на пазачите бе моментална — те вдигнаха оръжията, изгърмяха и лъчите пометоха тавана.

Реакцията на Стен беше също толкова бърза: той се претърколи по пода, скочи над холопроцесора и ножът му се заби в гърдите на първия пазач.

Стен използва инерцията на гвардееца, за да се спре, и ножът се измъкна рязко, пръскайки кръв през бързо загасващия гурион. Лявата му, стисната в юмрук ръка, замахна над оръжието на втория пазач, право към слепоочието му, докато дясната забиваше ножа в — и през — гвардеец номер три. Хрущял и кост изпращяха и се смляха в черепа на гвардеец номер две, а Стен — още преди трите трупа да се свлекат на пода — вече беше на крака.

Без да губи време за самопоздравления, Стен безшумно затича по коридора към катакомбите на двореца.

Килгър също пробваше някои ходове.

— Скапани римляни! — ревеше той. — Мамка ви го е правила с овни! С пръчове! С псета! Скапани Кембъли! — От страна на стражите пред килията не последва никаква реакция.

Той се дръпна от прозорчето и погледна извинително сто и двайсетимата гурки, които споделяха арестантската килия с него.

— Не става.

Планът на Килгър, по липса на по-слаба дума, беше по някакъв начин да ядоса пазачите достатъчно, за да влязат в килията да трошат ръце, крака и глави. Алекс се надяваше, че въпреки оръжията той и сто и двайсетимата яки кафяви мъже ще успеят някак да пробият.

Старши халвидар Лалбахадур Тапа се беше облегнал на стената до него.

— На гуркали — предложи му той съчувствено — можеш да пробваш за пичите косми.

Алекс се изсмя.

— Е, това ще е най-тъпата обида, дето съм чувал от години.