Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Или щеше да изглежда, ако на някой историк бъдеше позволено да порови какво се е случило през тази година на Първичен свят.

Но вместо него в една стая на старото селско кръчме седяха двама полицаи, двама войници и един моржоиден психолог, зяпнали в двата дисплея на компютъра: баща и син.

Във век, в който трансплантациите на крайници бяха нещо толкова обичайно, колкото преливането на кръв, и всеки медик трябваше да знае необходимите фактори, за да избегне отхвърлянето, гениите шаблони автоматично се записваха за всеки член на имперската военна машина, също както кръвната група се записваше още от хилядолетия.

Стен най-после стана, угаси екрана, помисли дали да не си сипе малко и с неохота се въздържа.

— Заповеди за групата — обяви той. — Хайнис, искам пълна ударна сила на разположение. Кай Хаконе да бъде осигурен незабавно. Имперска заповед за арестуване. След като го приберете зад решетките, всички останали конспиратори в списъка на Рюкор да бъдат спипани и задържани безшумно.

Помълча и добави:

— Сержант Килгър.

— Аз!

— Двамата с теб сме за двореца.

И Стен и Алекс тръгнаха към единствената комуникационна линия с Императора.

Алармената система на Стен трябваше да се задейства още когато двамата с Алекс влязоха на бегом през портите. Но фактът, че двамата преторианци на пост бяха в парадни униформи, вместо в обичайните маймунски костюми, не бе регистриран. Нищо друго не издаваше бунта. По коридорите щъкаха чиновници, висши сановници си мърмореха по ъглите, всичко в двореца изглеждаше нормално.

Нормално, докато Стен и Алекс не излязоха от асансьора на етажа на личните покои на Императора. Тогава Алекс усети, че нещо не е наред.

— Капитане, къде са ти гурките?

И Стен се върна към реалността. По коридорите трябваше да партулират онези гурки, които Императорът не бе взел на „Нормандия“. Но вместо тях се виждаха само преторианци, всички в пълно бойно гвардейско снаряжение.

Осъзнаването на този факт бе доста закъсняло — от една от нишите изскочиха четирима преторианци с насочени уилигъни.

— Момчета — почна Алекс, — правите малка грешка.

И тогава Кай Хаконе, също в бойна униформа, се появи от офиса на шамбелана, кимна учтиво на двамата и каза:

— Капитан Стен, арестувани сте.

NG 467H представляваше въртоп от ослепителна светлина и виеща интерференция, покриваща двете флотилии, увиснали в бялата сянка на въртящата се неутронна звезда.

„Нормандия“ и таанските бойни единици стояха неподвижни на орбитите си, с разгърналите се в боен строй около тях поддържащи и придружаващи кораби. Тъй като пулсарът елиминираше конвенционалните навигационни методи, корабите маневрираха с помощта на компютърно-вероятностни екрани, на компютри, които обикновено се използваха за навигационно обучение или за симулиране на сражения. Комуникацията между корабите се поддържаше или от кораб сонда, или от роботизирани пощенски торпеда.

Пилотите, било то таански или имперски, разбира се, бяха добре подготвени за работа само в инструментални условия, но толкова близо до NG 467H повечето инструменти бяха също толкова неизползваеми. Ето защо с помощта на известни (по компютърни проекции) местоположения кръстосвачите обикаляха около издутите корпуси на „Нормандия“ и таанския флагмански кораб, с надеждата, че никой от „Големите гадни скапаняци“ не е променил орбитата си, а унищожителите и сондите извършваха безкрайно-променливи патрули с помощта на централна координатна система, триангулачно ориентирана спрямо трите най-близки звезди, и стискаха палци.

Околността на NG 467H представляваше възможно най-яркият вариант на бялото, докато двата левиатана и техните риби пилоти стояха слепи като на дъното на пропаст.

Стен лежеше на нара си и прехвърляше програми.

След като ги арестуваха, откараха Алекс при тикнатите в дранголника на замъка гурки. За негова първоначална изненада, на Стен му заповядаха само да остане в квартирата си. Но по пътя на логическия анализ той стигна до извода, че ходът изглежда смислен — смислен поне от гледна точка на Хаконе.

Хаконе очевидно разсъждаваше няколко хода напред.

Все пак, тъй като имаше опит с доста държавни преврати, Стен реши, че Хаконе излишно си е навирил носа. Ако той беше на мястото на Кай Хаконе, щеше да заповяда Стен, Килгър и гурките да бъдат разстреляни моментално и след това да се погрижи за обясненията.