Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Бяха го отпратили в квартирата му, както бе заповядано на всеки офицер на имперска служба в двореца, но стаята му беше изрядно изчеткана откъм всякакво оръжие и пред вратата бяха поставени на пост трима експреторианци в пълно въоръжение. Единственото истинско оръжие на Стен оставаше ножът в ръката му.

Стен бе дошъл до някак неприятното заключение, че ще умре много скоро. Вече беше прехвърлил пластовете с карти на замъка в ума си, но най-близката камера с достъп до стенните проходи и тунели се намираше поне на петдесет метра от него.

За прозореца дори и не помисли — прие по презумпция, че Хаконе ще има поне двама бързи и точни стрелци, скрити долу в двора в случай, че той реши да пробва този изход.

„Мисли, Стен! Допусни, колкото и да е тъпо, че можеш да излезеш през вратата, да обездвижиш пазачите и след това да проникнеш в недрата на двореца.

Дотук добре.

След това тръгваш към радиостаята, стаята с единствената връзка с «Нормандия». По-нататък допусни, че разполагаш с време да изпратиш предупреждение до Императора; че радиосъобщението ти стигне до кораба; и че по някаква случайност не е прието от Ледох.

Шибано невъзможно.

Но все пак го допусни, момче. Допусни го. И тогава какво става?

Става това, че тогава Хаконе те убива. След това Императорът се връща (дай Боже), връща си двореца и, стига всичко това да стане, те награждава с медал.“

С много голям медал.

Стен никога не беше държал да получи Галактическия кръст. Особено посмъртно.

На вратата изтропа юмрук и Стен скочи.

— Назад и до стената, точно срещу вратата.

Стен се подчини.

— До стената ли си?

— Да.

— Отварям вратата. Ако не си на пряка видимост, имай предвид, че държа граната.

Вратата се отвори и вътре пристъпи един мъж — Стен вече бе решил, че е главният пазач — с граната в ръка. Други двама пазачи стояха зад него с вдигнати уилигъни.

А най-отзад беше Кай Хаконе.

Стен остана неподвижен. Пазачите влязоха и застанаха от двете му страни, предпазливо, на метър отляво и отдясно. След тях влезе Хаконе и каза:

— Капитан Стен, имам един въпрос.

Стен се ухили — имаше много въпроси.

— Ще ми дадете ли паролата си?

Стен помисли дали да не излъже, но се отказа. Все още го чакаше работа, а оставането му в двореца правеше това малко по-възможно.

— Не.

— Така и предполагах. — Хаконе кимна и в стаята влязоха още четирима гвардейци. — Но все пак бих искал да обсъдя с вас някои неща.

Стен бързо доби впечатлението, че ако Императорът оцелее и се върне, ще му се отвори работа до гуша. Парковете му се изравяха енергично от преторианците и се превръщаха в окопи или установки за ракети земя-въздух. Хаконе като че ли не забелязваше дейността им, докато крачеше до Стен.

Седмина преторианци държаха около Стен формация диамант, с прицелени уилигъни.

Хаконе не ги забелязваше. Като всеки мислител, превърнал се в активист, той беше затънал в импулсивни обяснения.

— Щеше да е по-просто, ако Фаза едно беше успяла.

Стен, колкото импулсивен, толкова и офицер от разузнаването, имаше нужда от повече информация.

— Фаза едно ли, господин Хаконе? Нямам всички парчета от пъзела. Смятахте с бомбата да зашеметите Императора, нали? След това трябваше да бъде тикнат в болница „Соуард“, където със случая щеше да се заеме Кнокс. Какво щеше да ви даде това?

— Традиционно Императорът се оттегля от обществения живот след Деня на империята — за почивка. За една-две седмици. През това време щеше да бъде убеден.

— Да изпълнява чии заповеди?

— На Ледох и останалите от нас, които разбираме, че Империята трябва да бъде пренасочена към правилния си курс.

— Но сега ще го убиете.

— Необходимостта е суров господар.

Стен примижа наум. Не беше възможно Хаконе да разсъждава с подобни клишета.

— Значи той загива. Защо ви трябва да превземате двореца?

— След като Императорът загине и след като държим центъра на всички имперски комуникации, няма да бъде излъчена никаква фалшива информация.

— Например кой всъщност го е направил ли?

Хаконе се усмихна и не си направи труда да отговори.

— Между другото, Хаконе, ако нямате нищо против, кой все пак ще бъде изкупителната ви жертва?

— Таанците, разбира се.

— Не мислите ли, че делегатите могат да излязат със своя версия? И че тя ще бъде чута?

— Не и ако те също загинат скоропостижно.

Леденото покерско лице на Стен се стопи.

— Говорите за война.

— Точно така, капитане. Щом започне война, кой ще се интересува пост мортем? А Империята има нужда точно от една война, за да стопи мазнината. Това също така ще реши и таанския въпрос.