Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Кога ще стане това?

— Нямаме точен срок. С преторианците смятаме да завземем двореца до три дни. Вашето разкритие на „Заара Варид“ ни принуди да се задвижим преждевременно. Действителното ликвидиране на Императора ще бъде решено от адмирал Ледох.

— Наистина ли мислите, че този ваш комитет, или както там го наричате, би могъл да ръководи Империята?

— Защо не? Двадесет ума очевидно са повече от един, нали?

Стен можеше да отговори с очевидното „не“, тъй като всяка хунта се превръща в упражнение по ръгане в гръб, след като всеки водач се опитва да разкара останалите. Но вместо това хвана по друг път.

— Двадесетте ума не знаят тайната на АМ2.

— Капитане, вие наистина ли вярвате на тая лигня?

Лигня, как пък не… Стен беше прекарал достатъчно време с Императора, за да се увери, че той наистина крие асо в ръкава си.

— Няма начин да повярвам, че един човек — един смъртен човек — контролира АМ2. Че отговорът не е някъде из файловете му.

Продължиха разходката. Стен бе потънал в мълчание, в очакване на офертата.

Която скоро дойде.

— Причината, поради която исках да поговоря с вас насаме — най-после продължи Хаконе, — е, че след това… събитие вероятно ще настъпи някакво пренаместване. Вие бихте могли да се окажете полезен.

— За вас лично или на вашия комитет?

— Е, разбира се, за всички нас. Но бих искал да се отчитате на мен.

Стен не си позволи да се усмихне. Хаконе вече мислеше да си осигури хора, които да му пазят гърба. Явно не вярваше в собствените си теории.

— И каква ще е новата ми работна характеристика?

— Ще ви се позволи да останете на сегашния си пост. Но аз — тоест ние — може да ви възлагаме специални задачи в областта на разузнаването.

— Забравяте, че съм положил клетва. На Императора.

— Ако Императорът вече не съществува, тази клетва ще бъде ли валидна?

— А ако откажа?

Хаконе започна да се усмихва, след което погледна втренчено Стен.

— Лъжете ли ме, капитане?

— Естествено.

Усмивката на Хаконе стана малко по-различна и той даде знак на гвардейците.

— Вие сте предпазлив човек, капитане. Да оставим засега нещата каквито са. Оставате под домашен арест в стаята си, докато не ви се нареди друго. След кончината на Императора може би ще подновим тази беседа.

Стен се поклони учтиво, след което тръгна с охраната към квартирата си. В момента Хаконе не го интересуваше; беше измислил как да се измъкне от ареста си — при това по начин, който му даваше почти десет процента шанс да оцелее в касапницата, която щеше да последва.

Този шанс бе по-добър от обичайния за „Богомолка“.

Лорд Киргиз пренебрегна недоволното ръмжене на съпътстващите го таански лордове, намести се в аварийния стол с гола рамка на лихтера и закопча коланите. След краткото му кимване на пилотите лихтерът се отдели от херметичния люк, свързващ го с бойния кораб на Таан, и пое в дъга към „Нормандия“.

Киргиз проявяваше стоицизъм не толкова на човек, достоен да ръководи войнствените таанци, колкото на човек с по-сериозни грижи от унижението да го возят на войскови транспорт. Преди всичко, по-малко от една трета от Таанския съвет се бе съгласила за върховната среща, а онези, които го изоставиха, бяха най-непреклонната, антиимперски настроена фракция таански владетели.

Контролът на Киргиз над Таанския съвет беше рехав, основаваше се на трудно постигнато споразумение между мнозинството от различните таански фракции. Киргиз си даваше сметка, че в негово отсъствие управляващият съвет много лесно може да промени цялата структура.

Още по-тежки бяха исканията, които му бе наложено да постави в този първи ден на преговорите. Някои от тях бяха направо невъзможни за договаряне, условия, за които Киргиз знаеше от десетилетния си опит като дипломат и човек на властта, че Императорът никога не би могъл да приеме.

Всъщност, ако той беше Императорът, щеше да помисли дали да не прекрати срещата веднага щом чуе въпросните искания.

Той горещо се помоли на боговете, в които не вярваше, дано Императорът да се окаже завършеният политик, какъвто трябваше да е, и да осъзнае, че исканията не са нищо повече от евтина проява на инат от страна на таанските селяци и селяшкия манталитет на управляващите ги владетели. Защото ако преговорите се проваляха, Киргиз не виждаше друга възможност освен война между световете на Таан и Империята.

Никой компютър, до който бе прибягвал, не можеше да предскаже изхода от такава война, но всички показваха едно и също: разгромени или победители, световете на Таан щяха да затънат в икономически крах след края на тази война.