Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Алекс пък реши, че Лиз Колинс е жена, с която би могъл да се посближи. Тя беше малко по-висока от него и физическата й конструкция бе снабдена с повече от достатъчно подходящи извивки, плюс много пулсиращи мускули. Алекс изпадна в екстаз, когато я видя за първи път, докато подреждаше оборудването си в „Синия бхор“. Един гравислед беше заседнал в тинята край брега на реката. Докато той реагира, Лиз се бе навела и с малко пукане на кокалите беше издърпала машината от калта и с едно подбутване я бе отпратила по вече гладкия й път. Алекс можеше само да си представи тези яки ръце, увити около тялото му на гражданин на тежък свят. От много време не го бяха прегръщали истински.

Главното изходно устройство, което Колинс бе включила в компютърната система, се намираше в най-голямото помещение на „Синия бхор“ — апартаментът „Крал Джили“. Алекс пристъпи в помещението и се постара отчаяно да не се държи като животно и да държи погледа си по-настрана от мускулестия й, оформен като ябълка задник. Над него фигурата й леко се стесняваше, прецени той с пресъхнали устни, до подходящите дамски пропорции, преди да разцъфне пищно в най-великолепните възможни рамене и гръдна структура. Такава гледка можеше да накара един шотландец да се сети какво крие под карираната си пола. Тя бе най-красивата жена, която беше виждал.

Колинс се извърна от екрана и му хвърли поглед, който разтопи сърцето му, както и някои други участъци.

— Можем ли малко да поотложим пиенето? Всеки момент ще получа нещо по връзката.

Алекс беше готов да й даде всичко на света.

— Ами то и аз май не съм много жаден, моме — изграчи с пресъхнало гърло. — Е, докъде стигнахме?

Лиз се обърна към компютъра, отново потънала в работата.

— В момента въртим два шаблона за търсене. Първият е най-труден.

— Заара Варид?

— Последните думи на Стинбърн. И дотук не означават нищо, където и да проверим. Тоест навсякъде . Минахме през няколко хиляди езика. През всяка енциклопедия. През религиозни трактати. През всичко.

— Може да е…

— Покриваме всички възможности. Бедата е, че „всички възможности“ означава адски много време, дори с тая система. — Тя се усмихна нежно на главния терминал на грижливо обмислената си компютърната мрежа.

Алекс се разтопи отвътре и съжали, че не е компютър.

— Моме, не мислиш ли малко да си отпуснеш малкото умче с малко ейлец?

Наведе се небрежно на масата, крепяща изходния екран, като внимаваше да не пусне ръка по приятно закръгления й кръст. Лиз се усмихна през рамо и на Алекс му се стори, че стаята светна. Сърцето му винаги подскачаше при тази нейна рядка усмивка и кръглото му зачервено лице засия като на херувимче.

— Мисля, че скоро ще се доберем до нещо — отвърна Лиз.

Алекс примижа срещу думите и цифрите, извиращи по екрана. Трябваше да разсее мислите си, за да може да следи бързия бяг на данните. Накрая схвана.

— Май покойният доктор Стинбърн ви кацна на мерника.

Лиз кимна въодушевено. Алекс я обичаше още повече, когато е на лов.

— Да, кацна! Виж това. Регистрилал е няколко фиктивни фирми. Базирани на гранични планети. Всеки път, когато е получавал нова работа или консултантство, ги е прекарвал през една от фирмите.

— Просто данъчна шашмичка — каза Алекс.

— Точно. При това идиотоустойчива. Докторска работа.

Той се окашля шумно и се върна към реалността.

— А второто търсене? Стинбърн, нали?

Лиз кимна.

— Това е убиване на времето, но по обратната причина. Вместо твърде много, получаваме твърде малко. Тоя тип е знаел всеки трик от учебника на корпус „Меркурий“.

— И ти си се сетила за бизнеса с фиктивните фирми — каза възхитен Алекс.

Лиз се изчерви.

— Помислих, че е гениално ударче.

Алекс едва се сдържа да не я потупа. Ами ако го приемеше погрешно? Или правилно? Или… Постара се да отвлече вниманието си от лавината числа по екрана. Окашля се отново.

— Нещо друго, моме?

Лиз му подаде тънка разпечатка.

— Не знам, но откакто измъкнах това, полицейският ми мозък киха.

Алекс прехвърли разпечатката — сухи доклади на полицейски жаргон за четири смъртни случая. Всички имаха две общи неща: всички бяха странно случайни и всички се бяха случили в околностите на двореца. Алекс отново прегледа първия случай: жертвата беше жена. Алкохолно отравяне. Задушена в собственото си повръщане. Малък оток на гърлото. Прескочи името и се спря на биографията й. Дезертьор от преторианската гвардия. Нещо трепна в ума му. Той бързо прелисти другите рапорти и отговорът му светна.