Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Ремонт — подхвърли Хайнис.

Мъжът поклати глава, след което бавно отиде до тезгяха и седна на един стол.

— Не кълве. Такова невървене не съм виждал от години. Дай бира.

Няколко кредита дръннаха на барплота.

— И да е студена. Я чакай. Дай една проклета кана.

Фрай избута кредитите обратно.

— Не ме слушате, господине. Казах ви, барът е затворен. За ремонт.

Мъжът се намръщи.

— Е, няма да бия път чак до Ашли за една бира. — Хвърли поглед към изпотената чаша на Хайнис. — Тя има, значи трябва да сервирате. Тъй че дай ми една. Плащам двойно! Кранът нали работи? Какво ви пука, по дяволите!

Хайнис настръхна. Нещо не беше наред. Тя плъзна ръка в един от джобовете на гащеризона и напипа оръжието. После плъзна стола си встрани, за да покрива както непознатия, така и вратата.

— Не чухте ли какво ви казаха, господине? — Кимна към такъмите му до стола. — Заведението е затворено. Прибирайте си нещата и излезте.

Забеляза, че Фрай бърка под тезгяха за нещо.

— И? — отвърна мъжът с посивялата коса. — Ако не го направя, какво?

После съвсем небрежно надигна халбата й и най-спокойно я изля в гърлото си. Тресна чашата на масата и ги изгледа. Хайнис вече беше извадила пистолета си.

— Лейтенант! — изрева глас зад нея.

Щом чу гласа на Стен, тя се извърна, без да изпуска госта от поглед. Той се ухили широко. Стен вече прибираше оръжието от ръката й.

Хайнис беше готова да скочи, но зяпна, когато Стен мина покрай нея и застана мирно пред окаяния стар въдичар.

— Съжалявам, ваше величество — каза Стен. — Очаквахме ви чак утре.

Брадичката на Хайнис започна да пада чак дотам, откъдето започваха гърдите й.

— Няма нищо — каза мъжът. — Реших да намина малко по-рано. Да видя има ли риба и как вървят нещата.

— Лейтенант Хайнис — започна Стен, — позволете ми да ви представя…

— Това е Императорът! — изграчи Хайнис. — Скапаният Вечен император!

Императорът се поклони, без да става.

— На вашите услуги, мадам.

Наложи се Стен да хване Хайнис за лакътя — на обръгналата лейтенантка от отдел „Убийства“ й се подкосиха краката.

— Заара Варид — каза Императорът, сякаш ровеше в паметта си, и поклати глава. — Нищо не ми говори. Това ли каза само?

Стен въздъхна.

— Да, сър. Съжалявам, но откакто ме вкарахте в това, всичко е пълна каша.

Той придърпа бирата си, но след това я бутна настрани.

— Сър, наистина мисля, че трябва да…

— Да напуснеш! — избухна Императорът. — По никой скапан начин! Затънал съм до гуша в дракх, а ти искаш да те освободя?

— С цялото ми дължимо уважение, сър — настоя Стен, — аз не успях да доведа никоя част от задачата до нещо задоволително.

Императорът понечи да скочи, но Стен вдигна ръка, позовавайки се на правата си на свободен индивид да прекъсне работата си, ако пожелае.

— Нищо не направих, освен че пропилях цял трюм кредити за нула информация. Единственото, с което все още всъщност разполагаме, е една купчина предположения и твърде много слухове. Ударих Стинбърн. Вдигнах врява до бога. Вероятно ще ви трябват поне две години, докато укротите онези миньори. И с какво се върнах? С една фраза, която никой изобщо не е чувал. Ако това беше операция на „Богомолка“, вие с Махони щяхте да ми вземете главата и да ме пратите на дълбоко замразяване освен това.

Вечният император се замисли за миг. Дали беше само за ефект, или наистина обмисляше кофти бъдеще за Стен, младият капитан никога нямаше да разбере. Накрая изсумтя шумно. И протегна чашата си към Стен да я напълни с нещо от най-доброто на Крис Фрай.

— Аз съм, където съм — каза той, — защото взимам бързи решения и ги изпълнявам последователно, независимо колко въшлива може да се окаже всъщност шарената дреха. Издънвал съм се от време на време. Но предимно печеля. Провери архивите и виж дали не съм се утвърдил благодарение на това леко попресилено самочувствие, което си позволявам.

Стен реши, че няма да е никак дипломатично да обсъжда „леко попресиленото самочувствие“. Затова просто изгълта бирата си, пое си дъх и се наведе над масата.

— Добре. Чакам заповеди, ако обичате.

Императорът се поколеба за наносекунда, преценявайки колко всъщност е необходимо да каже на младия мъж пред себе си. Но забеляза как напрегнато го гледа Стен, как разбира колебанието му едно към едно, и се гмурна в дълбоките води.

— Значи нещата стават така. Таанците са се лепнали за царствения ми задник за някаква си там среща. Съветниците ми твърдят, че никой с що-годе дипломатически статут никога не би признал одиозната им система, още по-малко да седне де разговаря с тях.