Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Фрай тъкмо се беше наканил да зареже целия бизнес, да продаде имота и да прекара остатъка от живота си в риболов, когато се появи Стен. Двамата се знаеха само по име. Още при първата им среща се оформи моментално приятелство, възможно само между две стари пушки от секция „Богомолка“.

Фрай беше изкарал последните години от военната си кариера в секция „Богомолка“, ръководейки прехода на звездния куп Лупус от фанатично религиозна култура към търговска система, управлявана хлабаво от косматите бхори. Беше изкарал много цикли в пиене на стрегг с космати бхори, вдигайки тост за майчини бради и бащини замръзнали задници. Освен това беше слушал хиляди истории как се стигнало до това бхорите да управляват Вълчите светове. Общо взето историите не бяха за вярване. Всички се свеждаха до един и същи корен: някакъв младеж на име Стен. Стен, всички бяха съгласни с това, бил най-великият боец, любовник и пияч в историята на бхорите. Освен това те харесваха малкия скапаняк, нищо че беше човек.

— През цялото време, докато бях там — призна Стен на Фрай, — съм се натрясквал само два пъти и изгубих почти всички битки, с изключение на последната.

— Точно тя се брои — каза Фрай.

— Може и да си прав — отвърна Стен, — но бях загазил доста. Скапана работа! Не може човек да порка с бхорите! Освен ако не си свил някое хапче за отрезвяване — но и тогава лежах по гръб като гипсиран почти след всеки купон.

Фрай реши, че Стен е симпатяга. Разбираше, че е скапан лъжец, който си приписва личността на истинския Стен. Отдавна беше решил, че легендарният Стен трябва да е адски досаден. Кой по дяволите ще иска да пие със съвършеното същество, за което бхорите разправяха непрекъснато? Ето защо Фрай само се усмихна, когато Стен се представи, и прие без кикот името, което използваше за прикритие. Фрай допускаше, че името Стен се пробутва от поне петдесет различни личности. „Богомолка“ правеше такива неща.

След една дълга и гостоприемна нощ в стил „Синият бхор“ — което означаваше натежали плата с прясна риба, дивеч и най-различни други блюда, всичко от долината Вий — двамата се спазариха. „Синият бхор“ ставаше явката на Стен и Хайнис. Тъй като туристическият сезон беше приключил, прикритието бе почти идеално. Фрай щеше да затвори за преустройство точно като всеки нов собственик на странноприемницата. А за да намали разходите по основния ремонт, щеше да приюти и строителния екип и да го храни.

Сделката беше добра и за двете страни. За да действа прикритието, те наистина трябваше да преустроят цялото място. Не само това, но трябваше да се плащат и сметките за стаите и яденето, в случай че някой бдителен ревизор започнеше да души наоколо. Това позволи на Хайнис да доведе доста внушителен екип експерти, които да работят по случая. Освен това й позволи да домъкне възможно най-сложното оборудване, което й трябваше, скрито между купчините строителни материали.

Сделката правеше за Фрай тази година най-успешната от всички — особено при положение, че сезонът бе приключил. Той дори мислеше дали да не се позадържи още няколко години — кредитите, които Стен бе наблъскал в сметката му, щяха да му позволят да се отдаде на въдичарството през следващите няколко еона.

Хайнис се дотътри в главния бар и се тръшна на един стол. Зад нея последната група работници разтоварваше последния гравислед с оборудване. Тя подуши офицерския си гащеризон и сбръчка нос.

— Мириша, все едно съм умряла от две седмици.

Фрай забърса още веднъж с парцала блестящия дървен тезгях, взе една висока чаша и я напълни с пенлива бира. Плъзна я пред нея, след което се наведе и я подуши предпазливо.

— На мен ми мирише на по-хубаво — ухили се той. — По-малко на полицай и повече на добра, честна пот.

Хайнис го изгледа намръщено и изгълта здравословна порция от бирата. Това й пооправи настроението, особено след като Фрай доля чашата.

— Не обичаш ченгетата, а?

Фрай поклати глава.

— Кой свестен човек ги обича?

Хайнис помисли малко, после се изсмя късо.

— Прав си. Дори ченгетата не обичат ченгета. Затова влязох в „Убийства“. Когато си вършиш работата като хората, никой не иска да си другарува с теб.

Репликата на Фрай бе прекъсната от тежки стъпки по дървения под. Двамата се обърнаха и видяха мъж с посивяла коса, с омачкано облекло и старомодни високи рибарски ботуши. Мъкнеше някаква архаична рибарска екипировка.

— Барът е затворен — подвикна Фрай.