Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Стен изглеждаше средно заинтересован.

— Знаете ли, че сте най-младият мъж, назначаван някога за шеф на имперската охрана?

— Адмирал Ледох ми каза.

— Това е интересно. Ето защо си позволих да прегледам военната ви биография. Чудех се, честно казано, защо са избрали точно вас.

Стен не си направи труд да се усмихне — знаеше, че фалшивото му досие е защитено от нежелано изтичане на информация. Само щабът на „Богомолка“, самият Император и генерал Махони знаеха истинската му бойна биография.

— Вашето досие е съвършено. Никакви наказания в офицерската академия. Преминал през комисиите на тази и тази дата, всички изпити взети с отличен, всички старши офицери ви препоръчват най-горещо, подходящият брой геройски ходове за съответните награди.

— Някои хора имат късмет.

— Ако позволите да бъда откровен, капитане, вашият късмет може би е прекален.

Стен допи чашата си.

— Капитан Стен, какво ще кажете, ако ви споделя подозрението си, че цялото ви военно досие става за тоалетна хартия?

— Ако не бях в имперския бизнес, господин Хаконе, и в зависимост от обстоятелствата щях или да ви черпя едно пиене, или да ви платя назалната трансплантация.

— Не исках да ви обидя, капитане. Просто допускам, че сте назначен на сегашния си пост заради предишни изяви или в корпус „Меркурий“, или в секция „Богомолка“.

Стен се направи на тъп.

— Корпус „Меркурий“? Съжалявам. Никога не съм бил в разузнаването, а за „Богомолка“ изобщо не съм чувал.

— Очаквах този отговор. И изглежда, ви обидих. Сменяме темата. Какво ви води тук?

Хаконе отново напълни чашите.

— Преди време сте наели доктор Харс Стинбърн — каза Стен; пробваше подхода с шоковия удар. Хаконе наистина реагира, но твърде явно — капачката на бутилката издрънча на пода.

— Какво е направил пък сега този имбецил?

— „Сега“? Господин Хаконе, длъжен съм да ви предупредя, че този разговор се записва. Имате право на адвокат и на медицинско наблюдение, което да гарантира, че не сте под никакво влияние, физическо или фармакологично.

— Благодаря за предупреждението, капитане. Но нямам нужда от това. Доктор Харс Стинбърн наистина е работил за мен. За период от четири месеца. В края на този срок го разкарах, без, подчертавам, никакви препоръки.

— Продължете, господин Хаконе.

— Домакинството ми обикновено се състои от петдесет до триста индивида. Това бе причината първоначално да наема доктор Стинбърн.

— Единствената причина?

— Втората причина беше, че той, също като мен, беше ветеран. Служеше по време на Войните на Мьолер, битката за Сарагоса.

— Като вас.

— А, прегледали сте все пак лентите ми.

— Най-прецизно. Защо го разкарахте?

— Защото… не защото беше неефикасен или некомпетентен. Напротив, беше изключително добър доктор. Но защото се беше затворил в миналото.

— Бихте ли обяснили?

— Единственото, за което искаше да говори, беше времето му на служба. И за това как се е почувствал предаден.

— Предаден?

— Знаете ли, че е бил изхвърлен от военна служба? Е, той имаше чувството, че е изпълнявал точно изискванията на Империята и че е бил използван като юдейския козел, като изкупителна жертва, след като тези изисквания са били изпълнени.

— Империята обикновено не прилага геноцид, господин Хаконе.

— Стинбърн беше убеден, че прилага. Както и да е, тази негова мания взе да ми лази по нервите. Затова реших, че е по-лесно да го освободя след изтичането на първоначалния му договор.

Стен се канеше да зададе нов въпрос, но замълча. Хаконе беше свъсил вежди.

— Затворен в миналото, казах, нали така? — Хаконе пресуши чашата си. — Това сигурно ви звучи странно, капитане, след като сте прегледали лентите ми. Аз не изглеждам ли по същия начин?

— Не съм историк.

— Какво мислите за войната?

Първият отговор на Стен — досадна глупост — беше нещо, което, кой знае защо, имаше чувството, че Хаконе не желае да чуе. Затова си замълча.

— Някой беше писал — продължи Хаконе, — че войната е оста, която движи живота напред. Според мен това е истината. И за някои от нас войната е точно тази ос. За доктор Стинбърн — да бъда откровен, капитане, за мен също — това беше Сарагоса… Бих могъл да ви разкажа, капитане. Но предпочитам да ви го покажа. — И той поведе Стен през вратата към своята бойна зала.

Войните на Мьолер, водени около сто години преди Стен да се роди, бяха класическо доказателство за това, което Стен мислеше за войната. Звезден куп Мьолер беше заселен много набързо и беше твърде отдалечен от Империята. Резултатът от всичко това бе липса на имперска подкрепа, неправилно трасирани и снабдявани търговски пътища и въпиещо невежество от страна на имперската бюрокрация, ръководеща тези светове.