Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Точно този момент бяха чакали Стен и Алекс. Седяха на една масичка на три метра зад двамата мъже. Стен махна с ръка и получилата преди малко приличен бакшиш келнерка бързо се озова до тях.

— Ония двамата — посочи с глава Стен. — Купи им още една. — Пъхна й предостатъчно кредити и погледна Килгър.

— Уви, да — съгласи се Алекс с неизречения въпрос. — Това са наш’те момчета.

Пред Кийт и Олсн кацна нова гарафа и те попитаха барманката кой плаща. Кийт се обърна и ги погледна объркан. Стен надигна халбата си и се усмихна. Кийт и Олсн се спогледаха, прецениха набързо рязко намаления си фонд пиячка и дойдоха при тях на масата. И двамата бяха силно невпечатлени от Стен и Алекс, които грееха нежно в сутеньорските си костюми.

— Не обичам да ме черпи някой, дето не го познавам — каза намръщено Кийт.

— Ние сме братята Кембъл — кротко каза Алекс.

— Да бе. И знам к’ви сте.

— В нашия бизнес рекламата си струва — каза Стен. — Не получаваш момичетата, ако не ти личи, че можеш да си ги позволиш.

— От сутеньорите полза няма — изръмжа Олсн. — Трябва да видите к’во става с тях там горе.

— Тоя опит мисля да го пропусна — каза Стен и им напълни чашите.

— Айде, изплюй си дракха — каза Кийт. — Знаете к’ви сме. Няма да ни купувате, само щот’ мутрите ни ви харесват.

— Няма — съгласи се Стен. — Обаче имаме проблем.

— Бас слагам, че имате.

— Мислехме да се погрижим, преди да е станало по-кофти.

— Чакай да се сетя — рече Кийт. — Заложили сте някоя от ваш’те курви. И са я прибрали.

— Тоя човек направо ми чете мислите — подхвърли Стен на Алекс.

— Знаеш правилата, хиено. Заминат ли — не се връщат. Освен ако не се вдървят. Тъй че не си прави труда да ни купуваш, за да си отървеш дупката. Не става. Никога не е ставало.

— Не си тъп — каза Алекс.

— Тогава що черпите?

— Виж, наш’та приятелка — почна колебливо Стен — е готино парче. По-сладко от гамаши на кларф. Обаче взе, че се клепна с един там горе. — Стен вдигна палец — универсалния знак в Хийт за всяка класа над твоята или на хората, с които си имаш работа. — На третата му жена не й хареса. Накрая приятелката ми я обърнаха на приемач.

— Кофти — съгласи се Кийт.

— Докарваше добри пари — въздъхна Стен. — И значи искам да се погрижа някой да я пази. Тя е от деликатния тип.

Кийт и Олсн се спогледаха.

— К’во точно търсиш?

— Някой, който да се грижи за нея. Не искам да я видя да свърши където не трябва.

— Искаш някой от нас да я гушне под крилцето?

— Схвана.

— Няма логика. К’во ви пука? Никога няма да се върне.

— Инвестиция. Виж, Дин си има сестри, които растат. И са дори по-сладки от нея. Тъй че ако се погрижа за семейството…

Олсн изпръхтя доволно. От негова гледна точка, той водеше наддаването.

— Добре бе, хиено. Ще се погрижим за нея. Но к’во слагаш за нас? Сега? Тука?

Алекс измъкна от джоба си пачка таански кредити.

— Дракх — изсумтя Кийт. — Т’ва трябваше да ни удари по-рано, не на тръгване. Ник’ва работа няма да ни свърши през следващите три план-години горе, нали?

— Пусни оферта.

Кийт вдигна билетния пакет.

— Това говори, че взимаме кораба след осем часа. Значи, ако искате да ни купите, трябва да излезете с нещо, което да свършим между тогаз и сега. И нещо, което няма да ни оклепе. Което значи, не ни пробутвайте нещо, което е във вашия ресор.

— Човек кат’ седне да порка, почва да мисли за други работи — обади се Олсн.

Стен се опули.

— Ей, прощавай. Не загрях. Прав си.

— Брато — добави Килгър. — Можем да им бутнем всяко писе. Но тия господа май ни вдигат мизата на квадрат. К’во ще кажеш за сестрите на Дин?

Кийт облиза устни.

— Взели ли сте ги вече?

— Че как — отвърна Стен. — На тъпите роднини не им пука. Гледат ги като к’ларф. Чакат да ударят десет и ги шиткат. За месец дадоха две. Вкарахме ги в пътя.

— Значи се разбрахме — каза Кийт. — Плюс от вас яденето и поркането… и да хванем транспорта навреме.

И четиримата се засмяха, а Стен махна за още една гарафа да полеят сделката.

Отвън соленият въздух удари Стен в главата и моментално го отрезви. Беше пил достатъчно, за да помисли сериозно дали да не каже на двамата мъже в сиво какво предстои да им се случи и защо. Но вместо това изостана на половин крачка зад Кийт и спусна ръката си. Свитите му пръсти освободиха мускула, задържащ ножа в ръката му, и оръжието се намести леко в дланта му. Той кимна на Алекс.

Алекс се завъртя, замахна, стегнатите му на възел 3-g мускули изхвърлиха юмрука му право в гръдния кош на Олсн. Пръснаха се ребра и светкавичният удар премаза сърцето.