Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

През всичко това се движеше черният опорен лъч, крепящ контролното кресло, и Тарпи различи в седалката фигурата на Хаконе.

Сцената отново рязко се промени и сега бойните кораби и щурмови транспортьори се понесоха над планетарната повърхност, която се разгърна от двете страни на залата. От смрачаващите се висини започнаха да се спускат тактически кораби и към тях се присъединиха далечни сателити.

Пет бойни кораба се отделиха от главните сили, двигателите им „Юкава“ ги изтласкаха към полюса, докато транспортьорите плавно се спускаха към мястото на десанта.

Тарпи превъртя в главата си всевъзможни битки и се изкикоти, когато позна. Разбира се. Сарагоса.

Така и не можеше да разбере защо военните не могат да се отърват от миналото. За него сраженията, които бе водил, бяха без значение. Даваха му единствено повишение, може би по някой медал, както и никога непризнаваното удовлетворение от убийствата в близък обсег.

Сарагоса. По негово мнение битката беше не само отдавна загубена, но никога не можеше да бъде спечелена. Мъките на Хаконе да намери някакъв виновник нямаха никакъв смисъл. Но се овладя. Нямаше смисъл да се търси причината, щом някой плаща сметката. Извади пура и без да засланя пламъка, я запали.

Хаконе видя отражението в циферблата пред себе си и завъртя ръчката в ръката си.

— Ти ли си?

Тарпи не си направи труда да отговори. Не можеше да се занимава с глупости — никой от слугите на Хаконе нямаше достъп до бойната зала. Следователно този, който е влязъл, трябваше да е точно този, когото очакваха.

Лъчът се плъзна надолу, извън купола и на нивото на пода на залата. Хаконе слезе, отиде при него и ръката му описа пълен кръг. Осветлението се включи и „битката“ горе замря.

— Императорът ни е спестил проучванията — каза Хаконе. — Сега имаме следата на този бомбен специалист, който е използвало приятелчето ни.

Извади от нагръдния джоб на гащеризона си шепа фишове и ги подаде на Тарпи.

— Избягал е в световете на Таан.

Тарпи се усмихна.

— Сигурно ще му е трудно да стъпи там.

— Разполагаш с всички необходими ресурси. Ако искаш, вземи няколко от преторианските дезертьори за подкрепление.

— Има ли значение как ще го направя?

— Никакво. Дребен престъпник, натикал се в едно много сурово общество. Никой няма да пита.

Тарпи опря длан на ключа за изход и порталът се отвори.

— Между другото… Императорът също изпраща свой човек да го издири.

— Да се притеснявам ли?

— Не. Нищо особено — някакво си капитанче, казва се Стен. Срещнах го. Доста немарлив за имперски войник.

— А ако се пречка?

Хаконе сви рамене.

— Заложеното е много по-голямо от живота на един имперски кашик, Тарпи.

Тарпи излезе, затвори и си замина.

Щабен старши сержант Алекс Килгър, самостоятелна секция „Богомолка“ към Първи имперски гвардейски дивизион, изгледа навъсено широката си, скроена с вкус червено-синя куртка и панталоните, а след това павираната улица, пресичаща училищния двор. На двора някакъв униформен попрестарял таански офицер тренираше осемгодишни пикльовци в нещо като строево упражнение. „Кат’ даваш на рожбите пики преди да е почнала войната — кисело си каза Алекс, — по-добре помисли как да няма бой.“

Упражненията, които наблюдаваше обаче, стояха в дъното на списъка от неща, които го вбесяваха. Имаше много, много други. Докато чакаше Стен, той си ги запремята наум.

В това, че го прехвърлиха на специална задача, нямаше нищо лошо. Напоследък в дъното на съзнанието на Алекс се беше заформило някакво смътно чувство за морал. Беше прекарал достатъчно време в „Богомолка“, за да си дава сметка, че рано или късно тиктакащият часовник ще спре. Просто напоследък Алекс долавяше, че собственият му часовник започва да забавя.

„Но това — възрази той ядосано на себе си — не е основната причина. Влязох в гвардията като войник. И ето че, кой знае защо, съм на някакъв странен свят, облечен като сводник. Някой еон, сигурно като се уволня, ще разправя на Императора цялата си история и к’во съм служил. Горкото момче, трябва да го научи.“

„Странният свят“ беше Хийт, столицата на световете на Таан. Алекс и Стен бяха дошли под прикритие. Килгър обаче приемаше много уклончиво прикритието им — Стен беше измислил, че двама сводници с тлъста пачка кредити няма да бъдат разпитвани за истинските им мотиви.

Каквото и да беше очаквал Алекс в дългата си кариера, специализирана във внедряването в чудати култури, Хийт се оказа много повече.