Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Той сръбна от чая и махна на помощника си, бившия ефрейтор Милр, да продължи.

Милр го направи и топлата вълна, която обля Тарпи, не дойде само от чая.

Много рядко беше поемал задачи, които не изискват жестокост, мъки и леене на кръв. Но сегашната по всичко показваше, че ще се окаже проста, безболезнена и добре платена.

Тарпи огледа бегло данните от фиша на затворническата планета. Прахоминидна. Всички каторжници — осъдени до живот. Средна продължителност на живот за каторжник — пет години, местни. Брой избягали — нула.

За разлика от повечето хора, убиващи за прехрана, Тарпи вярваше в една стара поговорка: „Убивай без радост“. Беше продължил поговорката с още една стъпка напред: „Не убивай, без да има нужда“.

Шансовете на Динсман да се върне в имперските светове клонеше към нула. „Тъпи хора — помисли Тарпи. — Тичат насам-натам, кроят какво ли не и никой не разбира, че боговете винаги се погрижват за тези, които си играят с огъня.“

Стана, извади фиша от четеца и отиде до мивката на хотелската стая. Изплакна чашата си, отвори шкафа и извади бутилка чист спирт. Наля на себе си, после се сети и напълни чаша и за Милр. Милр изгълта алка, без да си прави труд да се чуди над необявеното отменяне на „правилото“.

Тарпи пресуши чашата.

— Събирай екипа, ефрейтор. Прехвърляме се за Първичен свят и оттам на следващия, който ни е подръка.

Динсман вече не беше фактор, както и имперският офицер. След това Тарпи се замисли колко точно от комисионата ще трябва да шитне на експреторианците, за да не се чувстват изиграни.

Една горчива шега на Хийт гласеше, че огромната река, течаща през столичния град, е единствената река, която някога е горяла.

Горя с дни и сериозно опърли укрепените с камък и бетон брегове. Но дори след като пожарът на замърсения канал затихна, таанските лордове не направиха нищо, за да се почисти, въпреки гръмогласните им и чести твърдения, че страшно обичат простотата на дивата природа. В края на краищата лордовете си имаха своите безупречни градини, из които да се разхождат и да съчиняват таанската си свръхстилизирана поезия. Селяните можеха — и понякога го правеха — да ядат дракх.

От друга страна, тъй като бреговете през цялата история бяха изглеждали по един и същи начин, пожарът сигурно можеше да се смята за моментално подобряване на градската среда. Не че скоро около „реката“ не избуяха същите кланици.

Хаг беше типичен пример. Популярността му бе двупосочна: не само че се намираше близо както до водния транспорт, така и до космодрума, но човек можеше да намери на пристанището всеки тип, занимаващ се с незаконни неща.

Двамата мъже в бара изцяло се вписваха в това определение — като се изключеха прогизналите им униформени дрехи и панталоните, натикани във високите до коленете рибарски ботуши. Бяха въоръжени, но такъв беше почти всеки в Хаг. Оръжията им — шокови палки, зашеметители и газови спрейове — висяха на кожените им колани „Сам Брауни“. Единият — Кийт — гледаше с подпухнали като на бухал очи билетния пакет на бара пред тях.

— Последен ден, партнер. Последен.

Спътникът му, Олсн, кимна.

— Знаеш ли, мислех за нашия проблем, Кийт.

— Имаме си ги доста. Определено.

— Не бих казал — продължи Олсн. Беше в онзи стадий на пиянство, когато на човек му хрумват гениални идеи и все още е достатъчно трезвен, за да вложи известен смисъл поне в част от тях. — Проблемът ни е, че сме хем помежду, хем — никъде.

— Не чаткам.

— Пий. Ще чатнеш. Седим значи цели три планетарни години и какво ни се ще повече от всичко?

— Да си приберем задниците у дома.

— Което показва що не сме от военната класа. Щото е тъпо.

— Много тежко го подкара.

— Не бе. Виж само. Там горе имаме власт, нали? Колко пъти си връзвал някого в чувала, щот’ мутрата му не ти харесва? Колко пъти ти е идвал в квартирата някой съсипняк, който е готов на всичко, само и само да не замине с пукналите?

— То си е част от работата, Олсн.

— Точно така. Виж ни сега нас двамата. Ние сме селската класа, нали? Ама когато сме на службата, три години си я караме по-добре от всеки воин или вожд, когото знам.

— Това назначение е ново. Може да излезе купчина дракх.

— Айде бе, човек. Помисли само. Работата си е същата, правим я от толкова години — как по дяволите двама като нас може да се уредят по-добре?

Кийт прецени. Част от преценката се изрази в изпразване на гарафата със спирт пред тях в чашите им.