Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

— Опасен дивеч — каза той. — Планиран е да е много ефикасен.

Лайза изглеждаше озадачена.

— Ефикасен, точно както каза техът. Космат, люспест, брониран или каквото е там. Зверчета, с които здравата ще се изпотиш, докато ги убиеш.

Хайнис продължаваше да не схваща.

— Когато се опитваш да спреш нещо едро и гадно, особено нещо с кожна броня, използваш голям куршум — обясни Стен. В неговата кариера в „Богомолка“ му се беше случвало да се натъква на въпросните едри гадории при изпълнение на служебния си дълг и трябваше да ги сваля. — Голям куршум — продължи Стен, — направен от твърда и плътна сплав. Куршум, който се сплесква като гъба, щом се удари в кожната броня, няма да ти свърши работа.

Лайза взе плика от ръката му.

— Значи няма да искаш малко и меко плужече като това. Освен ако не си се наканил да чукнеш някое животинче с мека кожа.

— Като човек — довърши Стен.

— Това не ми харесва, Стен. Адски не ми харесва.

Стен трябваше да се съгласи.

— Знаеш ли какво ще кажат шефовете ми — продължи Хайнис, — когато докладвам, че такт-командир Крюгер е бил замесен в тази конспирация? Че е поставил едно такт-отделение на пост, като е знаел какво ще последва — и че след това са пръснали гръдния му кош вместо възнаграждение?

Стен я погледна и разбра, че не това тревожи детектива от отдел убийства. Щом е бил намесен един старши офицер от полицията, дали щеше да е единственият?

— Нещо ми подсказва, че шефът с отрязаната опашка няма да се окаже само един — каза Стен.

— Дракх, дракх, дракх! Капитане, хайде да се върнем и да видим какво още ще ни скапе тоя шибан ден.

— Динсман е шантавият ни майстор на бомби — каза навъсено Лайза.

Стен се зачуди защо не се радва, но това беше по-маловажно от необходимостта да се увери, че полицейската идентификация е вярна. Знаеше, че ще е много по-добре да представи на Императора „нулев рапорт“, отколкото погрешен.

— Над най-вероятен заподозрян ли работим, или сме го ковнали това копеле?

— Никой не е „ковнат“ преди да си признае. Но не виждам никой друг освен Динсман, подходящ за номинацията. Първо, той е единственият неосчетоводен професионален бомбаджия на Първичен свят.

— Как осчетоводявате шантавите бомбаджии? — попита с любопитство Стен.

— Хората, които гърмят разни неща за прехрана, обикновено ги следим изкъсо — каза Хайнис. — И тъй като имат свойството да се самоелиминират, не са чак толкова много.

— Приемаме, че бомбаджията е от Първичен свят?

— Трябва да започнем отнякъде — плюс това от една година на Първичен свят не е дошъл нито един пришълец, който плаща наема си по този начин.

— Нататък.

— Този Динсман специализира в застраховките. Използва военни експлозиви.

— Гръмналият „Ковенантър“ е използвал военен.

— Второ, този шут никога не е бил на външен свят. Няколко цикъла преди Алейн да стане на хамбургер — продължи Хайнис — е затънал до гуша в дългове към всяка лихварска акула наоколо. След това си плаща дълговете и е на зелено. После се накисва с пзаврите… не си прави труда да питаш: дребни гущери и още по-дребни мошеници. Изведнъж плаща всичко и обещава още по-големи купони. И всички лихвари пак са му приятелчета — тъй като се е разплатил, кредитът му е добър. След което изчезва.

Стен прехвърли наум подаденото му от Лайза. Отиде до парапета на „домолодката“ и замислено се загледа към гората долу.

Тъй като жилищното строителство на Първичен свят беше в недостиг и стриктно контролирано, тук бяха създадени доста изобретателни домове. Лайза живееше в един такъв. Земевладелецът й беше дал под наем гора, на чийто терен по закон живеенето беше забранено. Никой обаче не казваше нищо за отгоре. Ето защо се предлагаха домолодки, заредени с Маклийн, закотвени над гората. Строяха се в разнообразни стилове и се даваха под наем на висока цена. Обитателите им разполагаха с висока степен на уединение и лукс, освен при по-силен вятър.

Домолодката на Хайнис се състоеше от просторна единична стая, с кухня и охладител, разположени при кърмата в отделни отсеци. Лайза разделяше стаята с помощта на подвижни паравани, което й даваше възможност да си я преустройва с минимум усилие всеки свободен следобед.

Обзавеждането включваше еднообразна редица стенни закачалки плюс ниски масички и възглавници, които служеха за столове, кушетки и легла.

Стен като цяло нямаше да има нищо против да живее тук, без да променя нищо. Върна се към работата.