Алън Кол - Дворът на хилядата слънца

Това Стен и Лайза не можаха да видят. Защото единственото, които остана в полезрението им, беше широкият, отворен край на фунията, завихрил се през светлините на нощното небе.

Беше много тихо и много меко. Стен осъзна, че по някакъв начин, без да се усети, е притиснал Лайза в прегръдката си. Куполът над тях беше тъмен. Градината под тях бе мека сянка. Той я погледна — смътен ореол от светлина, малко под главата му.

— Аз…

Лайза сложи пръст на устните си.

— Шшшшт.

Той я придърпа още по-плътно към себе си и усети как градината наоколо заглъхна и стана още по-мека.

Марр и Сенн гледаха прегърналите се под купола любовници. Сгушиха се един до друг в леглото, когато Лайза каза: „Шшшшт“.

Сенн се обърна към Марр и го придърпа още по-близо до себе си.

— Има само едно нещо, по-хубаво от нова любов.

Марр плесна с длан ключа и видеоекранът потъмня. Надвеси се над Сенн.

— Стара любов — довърши той. — Една много стара любов.

Когато Стен стегна прегръдката си, почти усети как Лайза се изчерви съвсем не по лейтенантски. Една ръка на гърдите му нежно го отблъсна. И Стен видя как бялата рокля просветна надолу като рояк светулки и се стопи. След това беше само Лайза.

— Скапан некадърник — изсъска Лайза на трупа.

Стен имаше чувството, че ако не беше той и спиндарите техници, щеше да го изрита един-два пъти.

Бившият такт-шеф Крюгер им се хилеше с изпъкналите си зъби от свилата се, почерняла и оглозгана плът. Едната ръка беше отпрана от рамото и — полуизядена — лежеше на около пет метра от трупа, близо до ръба на стръмнината.

— Вие човеците имате изключително странна представа за спорт — боботеше Спилзбъри и подкрайниците му тракаха енергично по малката компютърна клавиатура. — Умът ми не побира що за удоволствие може да се извлече от дебнене и убиване на сродно същество. Това е извън възможностите ми. Определено.

— Понякога са доста вкусни — подхвърли Стен.

— Причина за смъртта? — попита Хайнис. Не беше в настроение за философска дискусия. Телефонното обаждане за щастие бе дошло не в най-критичния момент, а по-скоро на следващата сутрин, тъкмо когато Стен и Лайза се бяха събудили достатъчно, за да подновят интереса си един към друг.

— Ловна злополука. Имаме входна рана, характерна за ловно оръжие. В добавка — и това сигурно ще ви задоволи, лейтенант — никакви белези за изходна рана. Бих заключил, че изхвърленият заряд е в тялото. Скоро една от рожбите ми би трябвало да ви го извади. Причината за смъртта следователно, бих допуснал, произлиза от ловна злополука.

— Адски удобно — каза Хайнис.

Компютърът на Спилзбъри зачегърта и спиндарът подаде на полицайката разпечатка.

— Дата и час на смъртта… дата на смъртта. А, ето. — Хайнис пресметна наум. — Един цикъл преди бомбения атентат.

— Плюс-минус три часа — уточни Спилзбъри. — Точното време ще го имаме след малко.

Хайнис понечи да каже още нещо и Стен й кимна да се отдалечат от теха. Отидоха до ръба на стръмнината.

— Казахте го точно, лейтенант. Адски удобно.

Хайнис тъкмо се беше чудила как е редно да се обръщаш към лице, с което работиш и с което току-що си правил любов. Реши, че връщането към официалността от страна на Стен е може би най-разумно.

— Ченгетата не вярват в съвпадения — каза тя.

— Аз също. — Стен се опитваше да задържи теоретизирането си под контрол. Съвпаденията съществуваха — от време на време.

Спилзбъри се изклатушка при тях и подаде плик.

— Това е изстреляният обект.

Обектът — куршум — очевидно беше направен от сравнително мек метал; върхът му толкова се беше сплескал, че отпред куршумът беше станал два пъти по-широк, отколкото в основата.

— Не мога да установя точния калибър — продължи Спилзбъри, — но наистина е ловен тип куршум. По входната рана изглежда, че трупът се е извърнал с лице към планината малко преди куршумът да го улучи. Жалко, че вие човеците сте конструирани с толкова мек епидермис, за разлика от по-умно устроените същества.

— Мда. Адски жалко — каза Стен. — Лейтенант, имате ли някаква представа що за твари ловят в този резерват?

— Опасен дивеч.

— Какъв по-точно?

— Ще се обадя в управлението им. — Пръстите й зашариха по токъра на колана.

Стен прехапа устна. Хайнис заизрежда списъка на дивеча, предлаган от резервата. На два или три пъти Стен трябваше да я спре и да разпита за особеностите на едно или друго животно. Лайза привърши списъка и зачака. Стен й кимна и тя прекъсна връзката.