Джаки Колинс - Шансове

— Мамо, толкова съм ти благодарен, че най-накрая намери време да откриеш къде работя, но в момента работим по много спешен случай. Защо не наминеш утре. Ще обядваме заедно.

— Стивън — гласът й беше сподавен, задъхан, — трябва да говоря с теб.

— Не сега, скъпа. Съжалявам, но в момента се готвя да дам ход на най-неразбиваемото съдебно обвинение за годината. Истински бисер. Л. У.

— Това означава лично удовлетворение, госпожо Баркли — засмя се Боби.

— Много е важно — тихо каза Кери. — Нямаше да дойда тук, ако не беше толкова важно.

— Тогава ще се отбия при теб по-късно — протегна, грабна сакото си и го преметна през рамо.

Боби се приближи до него, телата им почти се допряха.

— Твоята стара лейди не изглежда много добре — прошепна той.

Едва сега Стивън я погледна. Вярно, не изглеждаше изискана и изрядна както обикновено.

— По-късно — той леко я целуна. — Обещавам. Защо сега не се прибереш вкъщи и не си починеш малко? Изглеждаш ми малко различна. С кола ли си?

Тя вяло кимна, после едва чуто прошепна, като се мъчеше да овладее неконтролираните нервни тръпки, които обхванаха цялото й тяло:

— Дай ми ключа от апартамента си. Ще те чакам там.

— Е, сега ми стана ясно. Имала си скандал с Елиът.

Тя нито отрече, нито потвърди. Той бързо бръкна в джоба си и извади ключа от апартамента си.

— Ще се прибера най-рано след два часа. Настани се спокойно — той й подаде ключа, после се обърна към Боби: — Хайде, Боби, започваме.

Кери остана неподвижна, вперила поглед в сина си, който бързо напусна стаята. За стотен път се попита дали е взела правилното решение. Докато пътуваше в таксито до къщата на Енцо Бонати, имаше достатъчно време да размисли. Всъщност какъв беше планът й? Да тръгне решително към входната врата, да заяви, че иска да види Бонати, да влезе при него и да го застреля? Така ставаше само по филмите, но животът беше доста по-различен от киното.

Имаше безброй „можеше ли да…“

Можеше ли да се изправи лице в лице с Енцо?

Можеше ли да използва пистолета?

Можеше ли действително да застреля най-хладнокръвно друго човешко същество?

Можеше ли да избяга до колата и да се измъкне от къщата незабелязано?

Постепенно, докато пътуваше в задушната наета кола с изключена климатична инсталация, плувнала цялата в пот, тя осъзна, че намеренията й са неизпълними. Замисли се за други варианти.

Но се оказа, че има само един.

Да каже на Стивън истината. Да му разкаже всичко.

Веднага, щом взе това решение, сякаш животът се върна в нея. Почувства се енергична и млада. Запали колата и подкара към града, без да обърне поглед назад.

Стивън имаше право да знае. Каквото и да се случеше, щеше да му каже истината.

— Какво, по дяволите, става с това момче? — изгърмя Джино. — И знаеш ли какво? Стори ми се, че като че ли бърка под сакото си за пищов. Забеляза ли движението му, Коста?

— Не, не видях такова нещо.

— Аз го видях — каза Лъки. Не бих пропуснала подобен жест от Дарио.

— Не разбирам какво става — раздразнението обхващаше все по-силно Джино. — Собственото ми хлапе да пристига тук с пищов. Върни го обратно, Коста. Мисля, че е време да покажем правия път на малкия педи.

— Охо! — възкликна Лъки. — Мисля, че мъничко си закъснял да го вкарваш в правия път. Ако му беше отделил повече внимание, когато беше още пубер…

Джино остро реагира:

— Ти с кого си мислиш, че разговаряш?

Тя пламна цялата, но не отстъпи.

— С теб. Говоря с теб. Когато Дарио и аз бяхме малки, нямахме семейство. Нито семеен живот. Бяхме затворени в оня мавзолей Бел Еър като прокажени. Не ни се разрешаваше да имаме приятели. Не ни се разрешаваше да ходим на кино като другите деца. Ако трябваше да си купим нещо, една от твоите горили ни дишаше във вратовете. Не се чудя, че Дарио днес е такъв…

Той я смрази с погледа си.

— Да, да, животът ти беше ужасен — прекрасен дом, най-хубавото, което можеше да се купи с пари.

Тя едва не се нахвърли върху него.

— Пари! Да ти пикая на парите! Исках теб през тези години. Исках да се грижиш за мен, да бъдеш до мен. Исках да имам до себе си баща от плът и кръв!

Думите й се забиваха като куршуми в сърцето му.

— Винаги съм правил най-доброто за вас — дрезгаво каза той, — най-доброто, което знаех, че…

— Е, явно не е било достатъчно — сряза го тя.

Отдолу, откъм улицата, се чу приближаващият вой на полицейски сирени. Коста пръв реагира — приближи до прозореца да види какво става.

— Ти защо още се мотаеш тук — изкрещя му Джино. — Върви и доведи тук Дарио!